¹Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

¹Мудра жена зида кућу своју, а луда својим рукама раскопава.

²Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

²Ко ходи право, боји се Господа; а ко је опак на својим путевима, презире Га.

³В устата на безумния има пръчка за гордостта [му], А устните на мъдрите ще ги пазят.

³У устима је безбожниковим прут охолости, а мудре чувају уста њихова.

⁴Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

⁴Где нема волова, чисте су јасле; а обилата је летина од силе воловске.

⁵Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

⁵Истинит сведок не лаже, а лажан сведок говори лаж.

⁶Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

⁶Подсмевач тражи мудрост, и не находи је; а разумном је знање лако наћи.

⁷Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

⁷Иди од човека безумног, јер нећеш чути паметне речи.

⁸Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

⁸Мудрост је паметног да пази на пут свој, а безумље је безумних превара.

⁹Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните [има Божие] благоволение.

⁹Безумнима је шала грех, а међу праведнима је добра воља.

¹⁰Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

¹⁰Срце свачије зна јад душе своје; и у весеље његово не меша се други.

¹¹Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

¹¹Дом безбожнички раскопаће се, а колиба праведних цветаће.

¹²Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

¹²Неки се пут чини човеку прав, а крај му је пут к смрти.

¹³Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

¹³И од смеха боли срце, и весељу крај бива жалост.

¹⁴Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек [ще се насити] от себе си.

¹⁴Путева својих наситиће се ко је изопаченог срца, али га се клони човек добар.

¹⁵Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

¹⁵Луд верује свашта, а паметан пази на своје кораке.

¹⁶Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

¹⁶Мудар се боји и уклања се од зла, а безуман навире и слободан је.

¹⁷Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

¹⁷Нагао човек чини безумље, а пакостан је човек мрзак.

¹⁸Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

¹⁸Луди наслеђује безумље, а разборити венчава се знањем.

¹⁹Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

¹⁹Клањају се зли пред добрима и безбожни на вратима праведног.

²⁰Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

²⁰Убоги је мрзак и пријатељу свом, а богати имају много пријатеља.

²¹Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

²¹Ко презире ближњег свог греши; а ко је милостив убогима, благо њему.

²²Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност [ще се показват] към тия, които измислят добро

²²Који смишљају зло, не лутају ли? А милост и вера биће онима који смишљају добро.

²³От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

²³У сваком труду има добитка, а говор уснама само је сиромаштво.

²⁴Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е [всякога] глупост.

²⁴Мудрима је венац богатство њихово, а безумље безумних остаје безумље.

²⁵Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е [цяла] измама.

²⁵Истинит сведок избавља душе, а лажан говори превару.

²⁶В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

²⁶У страху је Господњем јако поуздање, и синовима је уточиште.

²⁷Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

²⁷Страх је Господњи извор животу да се човек сачува од пругала смртних.

²⁸Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

²⁸У мноштву је народа слава цару; а кад нестаје народа, пропаст је владаоцу.

²⁹Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

²⁹Ко је спор на гнев, велика је разума; а ко је нагао показује лудост.

³⁰Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

³⁰Живот је телу срце здраво, а завист је трулеж у костима.

³¹Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

³¹Ко чини криво убогоме, срамоти Створитеља његовог; а поштује Га ко је милостив сиромаху.

³²Нечестивият е смазан във [време на] бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

³²За зло своје повргнуће се безбожник, а праведник нада се и на самрти.

³³В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

³³Мудрост почива у срцу разумног човека, а шта је у безумнима познаје се.

³⁴Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

³⁴Правда подиже народ, а грех је срамота народима.

³⁵Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

³⁵Мио је цару разуман слуга, али на срамотног гневи се.