¹Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

¹Мудар син слуша наставу оца свог; а подсмевач не слуша укоре.

²От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

²Од плода уста својих сваки ће јести добро, а душа неваљалих људи насиље.

³Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

³Ко чува уста своја, чува своју душу; ко разваљује усне, пропада.

⁴Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

⁴Жељна је душа лењивчева, али нема ништа; а душа вредних људи обогатиће се.

⁵Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

⁵На лажну реч мрзи праведник; а безбожник се мрази и срамоти.

⁶Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

⁶Правда чува оног који ходи безазлено; а безбожност обара грешника.

⁷Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но [има] много имот.

⁷Има ко се гради богат а нема ништа, и ко се гради сиромах а има велико благо.

⁸Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

⁸Откуп је за живот човеку богатство његово, а сиромах не слуша претње.

⁹Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

⁹Видело праведничко светли се, а жижак безбожнички угасиће се.

¹⁰От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

¹⁰Од охолости бива само свађа, а који примају савет, у њих је мудрост.

¹¹Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще [го] умножи.

¹¹Благо које се таштином тече умањује се, а ко сабира руком, умножава.

¹²Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

¹²Дуго надање мори срце, и жеља је испуњена дрво животно.

¹³Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

¹³Ко презире реч сам себи уди; а ко се боји заповести, платиће му се.

¹⁴Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

¹⁴Наука је мудрога извор животни да се сачува пругала смртних.

¹⁵Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

¹⁵Добар разум даје љубав, а пут је безаконички храпав.

¹⁶Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

¹⁶Сваки паметан човек ради с разумом, а безуман разноси безумље.

¹⁷Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик [дава] здраве.

¹⁷Гласник безбожан пада у зло, а веран је посланик лек.

¹⁸Сиромашия и срам [ще постигнат] този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

¹⁸Сиромаштво и срамота доћи ће на оног који одбацује наставу; а ко чува карање, прославиће се.

¹⁹Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

¹⁹Испуњена је жеља сласт души, а безумнима је мрско одступити ода зла.

²⁰Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

²⁰Ко ходи с мудрима постаје мудар, а ко се држи с безумницима постаје гори.

²¹Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

²¹Грешнике гони зло, а праведницима се враћа добро.

²²Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

²²Добар човек оставља наследство синовима синова својих, а грешниково имање чува се праведнику.

²³Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

²³Изобила хране има на њиви сиромашкој, а има ко пропада са зле управе.

²⁴Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

²⁴Ко жали прут, мрзи на сина свог; а ко га љуби, кара га за времена.

²⁵Праведният [яде] до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

²⁵Праведник једе, и сита му је душа; а трбух безбожницима нема доста.