¹Който обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.

¹Ко љуби наставу, љуби знање; а ко мрзи на укор, остаје луд.

²Добрият човек намира благоволение пред Господа; А зломисленика Той ще осъди.

²Добар човек добија љубав од Господа, а човека зликовца осуђује.

³Човек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.

³Неће се човек утврдити безбожношћу, а корен праведних неће се помаћи.

⁴Добродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

⁴Вредна је жена венац мужу свом; а која га срамоти, она му је као трулеж у костима.

⁵Мислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.

⁵Мисли су праведних праве, а савети безбожних превара.

⁶Думите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.

⁶Речи безбожних вребају крв, а праведне избављају уста њихова.

⁷Нечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.

⁷Обарају се безбожни да их нема, а дом праведних остаје.

⁸Човек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.

⁸Према разуму свом хвали се човек; а ко је опака срца, презреће се.

⁹По-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От онзи, който се надига и няма хляб.

⁹Ко се снебива, а има слугу, бољи је од оног који се велича а хлеба нема.

¹⁰Праведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.

¹⁰Праведник се брине за живот свог живинчета, а у безбожника је срце немилостиво.

¹¹Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни [неща] е без разум.

¹¹Ко ради своју земљу, биће сит хлеба; а ко иде за беспослицама, безуман је.

¹²Нечестивият търси [такава] корист, [каквато] вземат злите, А коренът на праведния дава [плод].

¹²Безбожник жели обрану ода зла, али корен праведних даје је.

¹³В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.

¹³Зломе је замка у греху усана његових, а праведник излази из тескобе.

¹⁴От плода на устата си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.

¹⁴Од плода уста својих сити се човек добра, и плату за дела своја прима човек.

¹⁵Пътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.

¹⁵Безумнику се чини прав пут његов; али ко слуша савет, мудар је.

¹⁶Безумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.

¹⁶Гнев безумников одмах се позна, али паметни покрива срамоту.

¹⁷Който диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.

¹⁷Ко говори истину, јавља шта је право, а лажни сведок превару.

¹⁸Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве.

¹⁸Има ко говори као да мач пробада, а језик је мудрих лек.

¹⁹Устните, [които говорят] истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език [ще трае] за минута.

¹⁹Истинита уста стоје тврдо довека, а језик лажљиви за час.

²⁰Измама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.

²⁰Који зло мисле, превара им је у срцу, а радост је онима који саветују на мир.

²¹Никаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят със злощастие.

²¹Никаква несрећа неће задесити праведника, а безбожници ће се напунити зла.

²²Лъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.

²²Мрске су Господу лажљиве усне; а који раде верно, мили су Му.

²³Благоразумният човек покрива знанието [си], А сърцето на безумните изказва глупостта [си].

²³Паметан човек покрива знање, а срце безумних разглашује безумље.

²⁴Ръката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.

²⁴Рука радљива господариће, а лена ће давати данак.

²⁵Теготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.

²⁵Брига у срцу човечијем обара; а добра реч развесељава.

²⁶Праведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда [самите] тях в заблуждение.

²⁶Праведнику је боље него ближњему његовом; а безбожнике заводи пут њихов.

²⁷Ленивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.

²⁷Лењивац неће пећи лов свој, а у вредног је човека добро драгоцено.

²⁸В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.

²⁸На путу правде живот је, и куда иде стаза њена нема смрти.