¹Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.

¹Лажна су мерила мрска Господу, а права мера угодна Му је.

²Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.

²Кад дође охолост, дође и срамота; а у смерних је мудрост.

³Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.

³Праведне води безазленост њихова, а безаконике сатире злоћа њихова.

⁴В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.

⁴Неће помоћи богатство у дан гнева, а правда избавља од смрти.

⁵Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.

⁵Правда безазленога управља пут његов, а безбожник пада од своје безбожности.

⁶Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.

⁶Праведне избавља правда њихова, а безаконици хватају се у својој злоћи.

⁷Когато умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.

⁷Кад умире безбожник, пропада надање, и најјаче уздање пропада.

⁸Праведният се отървава от беда; А вместо него изпада в нея нечестивият.

⁸Праведник се избавља из невоље, а безбожник долази на његово место.

⁹Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.

⁹Лицемер квари устима ближњег свог; али се праведници избављају знањем.

¹⁰Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.

¹⁰Добру праведних радује се град; а кад пропадају безбожници, бива певање.

¹¹Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.

¹¹Благословима праведних људи подиже се град, а с уста безбожничких раскопава се.

¹²Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.

¹²Безумник се руга ближњему свом, а разуман човек ћути.

¹³Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.

¹³Опадач тумарајући издаје тајну; а ко је верна срца, таји ствар.

¹⁴Дето няма мъдро ръководене, народът пропада, А в многото съветници [има] безопасност.

¹⁴Где нема савета, пропада народ, а помоћ је у мноштву саветника.

¹⁵Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.

¹⁵Зло пролази ко се јамчи за туђина; а ко мрзи на јамство, без бриге је.

¹⁶Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.

¹⁶Жена мила добија част, а силни добијају богатство.

¹⁷Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.

¹⁷Милостив човек чини добро души својој, а немилостив уди свом телу.

¹⁸Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда [има] сигурна награда.

¹⁸Безбожни ради посао преваран; а ко сеје правду, поуздана му је плата.

¹⁹Който е утвърден в правдата, [ще стигне] живот, А който се стреми към злото [съдействува] за своята смърт.

¹⁹Ко се држи правде, на живот му је; а ко иде за злом, на смрт му је.

²⁰Развратените в сърце са мерзост Господу; А непорочните в пътя си са угодни Нему.

²⁰Мрски су Господу који су опаког срца; а мили су Му који су безазлени на свом путу.

²¹[Даже] ръка с ръка [да се съедини, пак] {Или: Давам ръка в ръка че.} нечестивият няма да остане ненаказан; А потомството на праведните ще се избави.

²¹Зао човек неће остати без кара ако и друге узме у помоћ; а семе праведних избавиће се.

²²[Както е] златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.

²²Жена лепа а без разума златна је брњица у губици свињи.

²³Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.

²³Жеља је праведних само добро, а очекивање безбожних гнев.

²⁴Един разпръсва [щедро], но [пак] има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак [стига] до немотия,

²⁴Један просипа, и све више има; а други тврдује сувише, и све је сиромашнији.

²⁵Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.

²⁵Подашна рука бива богатија, и ко напаја, сам ће бити напојен.

²⁶Който задържа жито ще бъде проклинат от народа, А който продава, благословение [ще почива] на главата му.

²⁶Ко не да жита, проклиње га народ, а ко продаје, благослов му је над главом.

²⁷Който усърдно търси доброто, търси [и] благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.

²⁷Ко тражи добро, добија љубав; а ко тражи зло, задесиће га.

²⁸Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.

²⁸Ко се узда у богатство своје, пропашће; а праведници ће се као грана зеленети.

²⁹Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният [ще стане] слуга на мъдрия по сърце.

²⁹Ко затире кућу своју, наследиће ветар; и безумник ће служити мудром.

³⁰Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.

³⁰Плод је праведников дрво животно, и мудри обучава душе.

³¹Ето, [и] на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!

³¹Гле, праведнику се на земљи плаћа, а камоли безбожнику и грешнику?