¹Виното е присмивател, [и] спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

¹Вино је подсмевач и силовито пиће немирник, и ко год за њим лута неће бити мудар.

²Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

²Страх је царев као рика младог лава; ко га дражи, греши својој души.

³Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

³Слава је човеку да се окани свађе; а ко је год безуман, уплеће се.

⁴Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси [във време] на жетва, не ще има нищо.

⁴Ради зиме ленивац не оре; проси о жетви, и ништа не добија.

⁵Намерението в сърцето на човека е [като] дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

⁵Савет је у срцу човечијем дубока вода, али човек разуман црпе га.

⁶Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?

⁶Највише људи хвали се својом добротом; али ко ће наћи човека истинитог?

⁷Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

⁷Праведник једнако ходи у безазлености својој; благо синовима његовим после њега!

⁸Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

⁸Цар седећи на престолу судском расипа очима својим свако зло.

⁹Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

⁹Ко може рећи: Очистио сам срце своје, чист сам од греха свог?

¹⁰Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

¹⁰Двојак потег и двојака мера, обоје је мрско Господу.

¹¹Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

¹¹По делима својим познаје се и дете хоће ли бити чисто и хоће ли бити право дело његово.

¹²Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

¹²Ухо које чује, и око које види, обоје је Господ начинио.

¹³Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, [и] ще се наситиш с хляб.

¹³Не љуби сна, да не осиромашиш; отварај очи своје, и бићеш сит хлеба.

¹⁴Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

¹⁴Не ваља, не ваља, говори ко купује, а кад отиде онда се хвали.

¹⁵Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.

¹⁵Има злата и много бисера, али су мудре усне најдрагоценији накит.

¹⁶Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, [който поръчителствува] за чужди хора.

¹⁶Узми хаљину ономе који се подјемчи за туђина, узми залог од њега за туђинку.

¹⁷Хляб [спечелен] с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

¹⁷Сладак је човеку хлеб од преваре, али му се после напуне уста песка.

¹⁸Намеренията се утвърждават чрез съвещание, [Затова] с мъдър съвет обяви война.

¹⁸Мисли се утврђују саветом; зато разумно ратуј.

¹⁹Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

¹⁹Ко открива тајну, поступа неверно; зато се не мешај с оним који разваљује уста.

²⁰Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

²⁰Ко псује оца свог или матер своју, његов ће се жижак угасити у црном мраку.

²¹На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

²¹Наследство које се из почетка брзо добија, не бива на послетку благословено.

²²Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.

²²Не говори: Вратићу зло. Чекај Господа, и сачуваће те.

²³Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.

²³Мрзак је Господу двојак потег, мерила лажна нису добра.

²⁴Стъпките на човека [се оправят] от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

²⁴Од Господа су кораци човечји, а човек како ће разумети пут његов?

²⁵Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам [това, ]И след като се е обрекъл [тогава] да разпитва.

²⁵Замка је човеку да прождре светињу, и после завета опет да тражи.

²⁶Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото [на вършачката].

²⁶Мудар цар расипа безбожнике и пушта на њих коло.

²⁷Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

²⁷Видело је Господње душа човечија, истражује све што је у срцу.

²⁸Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

²⁸Милост и истина чувају цара, и милошћу подупире свој престо.

²⁹Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите [им] коси.

²⁹Слава је младићима сила њихова, а старцима част седа коса.

³⁰Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.

³⁰Модрице од боја и ударци који продиру до срца јесу лек зломе.