Bulgarian

Serbian: Cyrillic

Proverbs

21

1Сърцето на царя е в ръката на Господа, [като] водни бразди; Той на където иска го обръща.
1Срце је царево у руци Господу као потоци водени; куда год хоће, савија га.
2Всичките пътища на човека са прави в неговите очи, Но Господ претегля сърцата.
2Сваки се пут човеку чини прав, али Господ испитује срца.
3Да върши човек правда и правосъдие Е по-угодно за Господа от жертва
3Да се чини правда и суд, милије је Господу него жртва.
4Надигнато око и горделиво сърце, Които за нечестивите са светилник, е грях.
4Поносите очи и надуто срце и орање безбожничко грех је.
5Мислите на трудолюбивите [спомагат] само [да има] изобилие, А на всеки припрян само - оскъдност.
5Мисли вредног човека доносе обиље, а сваког нагла сиромаштво.
6Придобиването на съкровища с лъжлив език е преходна пара; Които ги търсят, [търсят] смърт.
6Благо сабрано језиком лажљивим таштина је која пролази међу оне који траже смрт.
7Грабителството на нечестивите ще ги отвлече, Защото отказват да вършат това, което е право.
7Грабеж безбожних однеће их, јер не хтеше чинити што је право.
8Пътят на развратния човек е твърде крив, А делото на чистия е право.
8Чији је пут крив, он је туђ; а ко је чист, његово је дело право.
9По-добре да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.
9Боље је седети у углу од крова него са женом свадљивом у кући заједничкој.
10Душата на нечестивия желае зло, Ближният му не намира благоволение пред очите му.
10Душа безбожникова жели зло, ни пријатељ његов не налази милости у њега.
11Когато се накаже присмивателя, простият става по-мъдър, И когато се поучава мъдрия, той придобива знание.
11Кад подсмевач бива каран, луди мудра; и кад се мудри поучава, прима знање.
12Справедливият [Бог] наблюдава дома на нечестивия, Той съсипва нечестивите до унищожение.
12Учи се праведник од куће безбожникове, кад се безбожници обарају у зло.
13Който затуля ушите си за вика на сиромаха, - Ще викне и той, но няма да бъде послушан.
13Ко затискује ухо своје од вике убогог, викаће и сам, али неће бити услишен.
14Тайният подарък укротява ярост, И подаръкът в пазуха [укротява] силен гняв.
14Дар у тајности утишава гнев и поклон у недрима жестоку срдњу.
15Радост е на праведния да върши правосъдие, А измъчване е за ония, които вършат беззаконие.
15Радост је праведнику чинити што је право, а страх онима који чине безакоње.
16Човек, който се отбие от пътя на разума, Ще стигне в събранието на мъртвите {Или: Сенките.}.
16Човек који зађе с пута мудрости починуће у збору мртвих.
17Който обича удоволствие осиромашава, Който обича вино и масло не забогатява.
17Ко љуби весеље, биће сиромах; ко љуби вино и уље, неће се обогатити.
18Нечестивият [ще бъде] откуп за праведния, И коварният наместо праведните.
18Откуп за праведнике биће безбожник и за добре безаконик.
19По-добре да живее някой в пуста земя, Нежели със свадлива жена и досада.
19Боље је живети у земљи пустој него са женом свадљивом и гневљивом.
20Скъпоценно съкровище и масло [се намират] в жилището на мъдрия, А безумният човек ги поглъща.
20Драгоцено је благо и уље у стану мудрога, а човек безуман прождире га.
21Който следва правда и милост, Намира живот, правда и чест.
21Ко иде за правдом и милошћу, наћи ће живот, правду и славу.
22Мъдрият превзема с пристъп града на мощните, И събаря силата, на която те уповават.
22У град јаких улази мудри, и обара силу у коју се уздају.
23Който въздържа устата си и езика си Опазва душата си от смущения.
23Ко чува уста своја и језик свој, чува душу своју од невоља.
24Присмивател се нарича оня горделив и надменен човек, Който действува с високоумна гордост.
24Поноситом и обесном име је подсмевач, који све ради бесно и охоло.
25Желанието на ленивия го умъртвява, Защото ръцете му не искат да работят,
25Лењивца убија жеља, јер руке његове неће да раде;
26Той се лакоми цял ден, А праведният дава и не му се свиди.
26Сваки дан жели; а праведник даје и не штеди.
27Жертвата на нечестивите е мерзост, - Колко повече, когато я принасят за нечестива цел!
27Жртва је безбожничка гад, а камоли кад је приносе у греху?
28Лъжливият свидетел ще загине, А човек, който слуша [поука - ще го търсят да] говори всякога.
28Лажни сведок погинуће, а човек који слуша говориће свагда.
29Нечестив човек прави дръзко лицето си, А праведният оправя пътищата си.
29Безбожник је безобразан, а праведник удешава своје путе.
30Няма мъдрост, няма разум, Няма съвещание против Господа.
30Нема мудрости ни разума ни савета насупрот Богу.
31Конят се приготвя за деня на боя, Но избавлението е от Господа.
31Коњ се опрема за дан боја, али је у Господа спасење.