¹За предпочитане е [добро] име, нежели голямо богатство, И благоволение [е по-добро] от сребро и злато.

¹Боље је име него велико богатство, и милост је боља него сребро и злато.

²Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

²Богат и сиромах сретају се; обојицу је Господ створио.

³Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

³Паметан човек види зло и склони се, а луди иду даље и плаћају.

⁴Наградата на смирението [и] на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

⁴Смерности и страху Господњем плата је богатство и слава и живот.

⁵Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

⁵Трње и замке су на путу опакога; ко чува душу своју, биће далеко од тога.

⁶Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

⁶Учи дете према путу којим ће ићи, па неће одступити од њега ни кад остари.

⁷Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

⁷Богат господари над сиромасима, и ко узима у зајам бива слуга ономе који даје.

⁸Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

⁸Ко сеје безакоње жеће муку, и прут гнева његовог нестаће.

⁹Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

⁹Благо око биће благословено, јер даје хлеба свог убогом.

¹⁰Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

¹⁰Отерај подсмевача, и отићи ће распра и престаће свађа и срамота.

¹¹Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

¹¹Ко љуби чисто срце, и чије су усне љубазне, њему је цар пријатељ.

¹²Очите на Господа пазят [онзи, който има] знание, И той осуетява думите на коварния.

¹²Очи Господње чувају знање, а послове безаконикове обара.

¹³Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

¹³Ленивац говори: Лав је напољу; насред улице погинуо бих.

¹⁴Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

¹⁴Уста су туђих жена јама дубока; на кога се гневи Господ онамо ће пасти.

¹⁵Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

¹⁵Безумље је привезано детету на срце; прут којим се кара уклониће га од њега.

¹⁶Който угнетява сиромаха, за да умножи [богатството] си, И който дава на богатия, непременно [ще изпадне] в немотия.

¹⁶Ко чини криво сиромаху да умножи своје, и ко даје богатоме, зацело ће осиромашити.

¹⁷Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

¹⁷Пригни ухо своје и слушај речи мудрих људи, и срце своје привиј к науци мојој.

¹⁸Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

¹⁸Јер ће ти бити милина ако их сложиш у срце своје, ако све буду поређане на уснама твојим.

¹⁹За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на [тях] днес - да! тебе.

¹⁹Да би ти уздање било у Господа, казујем ти ово данас, а ти тако чини.

²⁰Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

²⁰Нисам ли ти написао знамените ствари за савете и знање,

²¹За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

²¹Да бих ти показао тврђу истинитих речи да би могао истинитим речима одговарати онима који пошаљу к теби?

²²Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

²²Не отимај сиромаху зато што је сиромах, и не затири невољнога на вратима.

²³Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

²³Јер ће Господ бранити њихову ствар, и отеће душу онима који њима отимају.

²⁴Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

²⁴Не дружи се с човеком гневљивим и не иди са жестоким,

²⁵Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

²⁵Да се не би навикао на путеве његове и метнуо замке на душу своју.

²⁶Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

²⁶Не буди од оних који руку дају, који се јамче за дугове.

²⁷Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

²⁷Ако немаш чим платити, зашто да се однесе постеља испод тебе?

²⁸Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

²⁸Не помичи старе међе, коју су поставили оци твоји.

²⁹Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.

²⁹Јеси ли видео човека устаоца на послу? Такви ће пред царевима стајати, а неће стајати пред простацима.