¹Нечестивите бягат без да [ги] гони някой, А праведните са смели като млад лъв.

¹Беже безбожници кад их нико не гони, а праведници су као лавићи без страха.

²От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един [неин управител] продължава дълго време.

²Кад се у земљи зла чине, настају јој многи кнезови; али кад се нађе човек разуман и вешт, остаје дуго.

³Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.

³Човек сиромах који чини криво убогима јесте као силан дажд иза ког нестаје хлеба.

⁴Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.

⁴Који остављају закон, хвале безбожнике; а који држе закон, противе им се.

⁵Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.

⁵Зли људи не разумеју шта је право; а који траже Господа, разумеју све.

⁶По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак [между] два пътя, макар и да е богат.

⁶Бољи је сиромах који ходи у безазлености својој него ко иде кривим путевима ако је и богат.

⁷Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.

⁷Ко чува закон, син је разуман; а ко се дружи с изјелицама, срамоти оца свог.

⁸Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.

⁸Ко умножава добро своје ујмом и придавком, сабира ономе који ће раздавати сиромасима.

⁹Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.

⁹Ко одвраћа ухо своје да не чује закон, и молитва је његова мрска.

¹⁰Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.

¹⁰Ко заводи праве на зао пут, пашће у јаму своју, а безазлени наследиће добро.

¹¹Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.

¹¹Богат човек мисли да је мудар, али разуман сиромах испитује га.

¹²Когато тържествуват праведните има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.

¹²Кад се радују праведни, велика је слава; а кад се подижу безбожници, тражи се човек.

¹³Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.

¹³Ко крије преступе своје, неће бити срећан; а ко признаје и оставља, добиће милост.

¹⁴Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.

¹⁴Благо човеку који се свагда боји; а ко је тврдоглав, упада у зло.

¹⁵Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.

¹⁵Безбожник који влада народом сиромашним, лав је који риче и медвед гладан.

¹⁶О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, [Знай], че който мрази грабителство ще продължи дните си.

¹⁶Кнез без разума чини много неправде, а који мрзи на лакомство, живеће дуго.

¹⁷Човек, който е товарен с кръвта на [друг] човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.

¹⁷Човек који чини насиље крви људској, бежаће до гроба, а нико га неће задржати.

¹⁸Който ходи непорочно ще се избави, А който ходи опако [между] два пътя изведнъж ще падне.

¹⁸Ко ходи у безазлености, спашће се; а ко је опак на путевима, пашће у један мах.

¹⁹Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне {Еврейски: Пълен със сиромашия.} сиромашия.

¹⁹Ко ради своју земљу, биће сит хлеба; а ко иде за беспослицама, наситиће се сиротиње.

²⁰Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.

²⁰Човек веран обилује благословима; а ко нагли да се обогати, неће бити без кривице.

²¹Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб [такъв] човек ще извърши престъпление.

²¹Није добро гледати ко је ко, јер за залогај хлеба човек ће учинити зло.

²²Който има лошо око, бърза да се обогати, А не знае, че немотия ще го постигне.

²²Нагли да се обогати човек завидљив, а не зна да ће му доћи сиромаштво.

²³Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.

²³Ко укорава човека наћи ће после већу милост него који ласка језиком.

²⁴Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.

²⁴Ко краде оца свог и матер своју, и говори: Није грех, он је друг крвнику.

²⁵Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.

²⁵Охоли замеће свађу; а ко се узда у Господа, изобиловаће.

²⁶Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.

²⁶Ко се узда у своје срце, безуман је; а ко ходи мудро, избавиће се.

²⁷Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си [от тях] ще има много клетви.

²⁷Ко даје сиромаху, неће му недостајати; а ко одвраћа очи своје, биће му много клетава.

²⁸Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.

²⁸Кад се подижу безбожници, сакрива се човек; а кад гину, умножавају се праведни.