1Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
1Не хвали се сутрашњим даном, јер не знаш шта ће дан донети.
2Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
2Нека те хвали други, а не твоја уста, туђин, а не твоје усне.
3Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
3Тежак је камен, и песак је тежак; али је гнев безумников тежи од обога.
4Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
4Јарост је немилостива, и гнев је плах; али ко ће одолети зависти?
5Явното изобличение е по-добро От [оная] любов, която не се проявява.
5Бољи је јавни укор него тајна љубав.
6Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
6Ударци од пријатеља истинити су, а целиви ненавидникови лажни.
7Наситената душа се отвръща [и] от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
7Душа сита гази саће, а гладној души слатко је све што је горко.
8Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
8Каква је птица која одлети из свог гнезда, такав је човек који отиде из свог места.
9Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
9Уље и кад весели срце, тако је пријатељ сладак саветом срдачним.
10Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
10Не остављај пријатеља свог ни пријатеља оца свог, и у кућу брата свог не улази у несрећи својој: бољи је сусед близу него брат далеко.
11Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
11Сине мој, буди мудар и обрадуј срце моје, да имам шта одговорити ономе ко ме ружи.
12Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
12Паметан човек види зло и склони се, а луди иду даље и плаћају.
13Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, [който поръчителствува] за чужда жена.
13Узми хаљину ономе који се подјемчи за туђина, и узми залог од њега за туђинку.
14Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
14Ко благосиља пријатеља свог на глас рано устајући, примиће му се за клетву.
15Непрестанно капане в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
15Непрестано капање кад је велик дажд, и жена свадљива, једно су;
16Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хванал дървено масло с десницата си.
16Ко је уставља, уставља ветар, и она се одаје као мирисаво уље у десници.
17Желязо остри желязо; Така и човек остри лицето си срещу приятеля си.
17Гвожђе се гвожђем оштри, тако човек оштри лице пријатеља свог.
18Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
18Ко чува смокву, јешће род њен; тако ко чува господара свог, биће поштован.
19Както водата отражава лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
19Како је у води лице према лицу, тако је срце човечије према човеку.
20Адът и погибелта не се насищат; [Така] и човешките очи не се насищат.
20Гроб и пропаст никада се не могу заситити, тако очи човечије никада нису сите.
21Горнилото е за [пречистване] среброто и пещта за златото. А човек [се изпитва] чрез онова, с което се хвали.
21Сребро у топионици и злато у пећи а човек у устима оног који га хвали познаје се.
22Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
22Да безумнога туцаш у ступи с тучком с прекрупом, не би отишло од њега безумље његово.
23Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
23Добро гледај стоку своју и старај се за стада своја.
24Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
24Јер богатство не траје довека нити круна од колена до колена.
25Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
25Кад трава нарасте и покаже се зелен, купи се трава по планинама.
26Агнетата ти служат за облекло, И козлите за {Еврейски: Стойността.} [купуване] на нива.
26Јагањци су ти за одело, и јарићи цена за њиву.
27Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
27И доста има млека козјег теби за јело, и за јело твом дому и за храну твојим девојкама.