¹Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

¹Као снег у лето и дажд о жетви, тако не доликује безумноме част.

²Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

²Као врабац кад прхне и ласта кад одлети, тако клетва незаслужена неће доћи.

³Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

³Бич коњу, узда магарцу, а батина безумницима на леђа.

⁴Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

⁴Не одговарај безумнику по безумљу његовом, да не будеш и ти као он.

⁵Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

⁵Одговори безумнику према безумљу његовом, да не мисли да је мудар.

⁶Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

⁶Ко шаље безумника да му шта сврши, он одсеца себи ноге и пије неправду.

⁷Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

⁷Како хроми храмље ногама својим, таква је беседа у устима безумних.

⁸Както [оня, който хвърля] възел със [скъпоценни] камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

⁸Као да баца драги камен у гомилу камења, тако ради ко чини част безумноме.

⁹Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

⁹Као трн кад дође у руку пијаноме, таква је беседа у устима безумних.

¹⁰Както стрелец, който [безогледно] наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

¹⁰Много муке задаје свима ко плаћа безумнику и ко плаћа преступницима.

¹¹Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

¹¹Као што се пас повраћа на своју бљувотину, тако безумник понавља своје безумље.

¹²Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

¹²Јеси ли видео човека који мисли да је мудар? Више има надања од безумнога него од њега.

¹³Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

¹³Лењивац говори: Љути је лав на путу, лав је на улицама.

¹⁴Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

¹⁴Као што се врата обрћу на чеповима својим, тако ленивац на постељи својој.

¹⁵Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

¹⁵Ленивац крије руку своју у недра, тешко му је принети је к устима.

¹⁶Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

¹⁶Ленивац мисли да је мудрији од седморице који одговарају разумно.

¹⁷Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

¹⁷Пса за уши хвата ко се пролазећи жести за туђу распру.

¹⁸Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

¹⁸Какав је безумник који баца искре и стреле смртне,

¹⁹Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли [това] на шега?

¹⁹Такав је сваки који превари ближњег свог па онда вели: Шалио сам се.

²⁰Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

²⁰Кад нестане дрва, угаси се огањ; тако кад нема опадача, престаје распра.

²¹Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

²¹Угаљ је за жеравицу, дрва за огањ, а човек свадљивац да распаљује свађу.

²²Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

²²Речи су опадачеве као речи избијених, али силазе унутра у трбух.

²³Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

²³Као сребрна пена којом се обложи цреп, такве су усне непријатељске и зло срце.

²⁴Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

²⁴Ненавидник се претвара устима својим, а у срцу слаже превару.

²⁵Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

²⁵Кад говори умиљатим гласом, не веруј му, јер му је у срцу седам гадова.

²⁶Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

²⁶Мржња се покрива лукавством, али се злоћа њена открива на збору.

²⁷Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

²⁷Ко јаму копа, у њу ће пасти; и ко камен ваља, на њега ће се превалити.

²⁸Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.

²⁸Језик лажан мрзи на оне које сатире, и уста која ласкају граде погибао.