¹И тия са Соломонови притчи, които събраха човеците на Юдовия цар Езекия.

¹И ово су приче Соломунове које сабраше људи Језекије цара Јудиног.

²Слава за Бога е да скрива всяко нещо, А слава е на царете да издирват работите.

²Слава је Божија скривати ствар, а слава је царска истраживати ствар.

³Височината на небето и дълбочината на земята И сърцата на царете са неизследими.

³Висина небу и дубина земљи и срце царевима не може се досегнути.

⁴Отмахни нечистото от среброто, И ще излезе съд за златаря.

⁴Узми од сребра троску, и изаћи ће ливцу заклад.

⁵Отмахни нечестивите от царя, И престолът му ще се утвърди в правда.

⁵Узми безбожника испред цара, и утврдиће се правдом престо његов.

⁶Не се надигай пред царя, И не стой на мястото на големците,

⁶Не величај се пред царем и не стај на место где стоје властељи.

⁷Защото по-добре е да ти кажат: Мини тук по-горе, Нежели да те турят по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

⁷Јер је боље да ти се каже: Ходи горе, него да те понизе пред кнезом да видиш својим очима.

⁸Не бързай да излезеш, за да се караш. Да не би най-сетне [да не знаеш] що да правиш; Когато те засрами противникът {Еврейски: Ближния.} ти.

⁸Не иди одмах да се преш, гледај шта би чинио напослетку ако би те осрамотио ближњи твој.

⁹Разисквай делото си с противника си [сам]. Но не откривай чужди тайни,

⁹Расправи ствар своју с ближњим својим, али туђе тајне не откривај,

¹⁰Да не би да те укори оня, който те слуша, И твоето безчестие да остане незаличимо.

¹⁰Да те не би псовао ко чује, и срамота твоја да не би остала на теби.

¹¹Дума казана на място е [Като] златни ябълки в сребърни съдове.

¹¹Златне јабуке у сребрним судима јесу згодне речи.

¹²Както е обица и украшение от чисто злато [за човек], Така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

¹²Златна је гривна и накит од најбољег злата мудри карач ономе који слуша.

¹³Както е снежната прохлада в жетвено време, Така е верният посланик на тия, които го изпращат, Защото освежава душата на господаря си.

¹³Веран је посланик као студен снежна о жетви онима који га пошаљу, и расхлађује душу својим господарима.

¹⁴Който лъжливо се хвали за подаръци що дава, [Прилича] на облаци и вятър без дъжд.

¹⁴Ко се хвали даром лажним, он је као облаци и ветар без дажда.

¹⁵Чрез въздържаност се склонява управител, И мек език троши кости.

¹⁵Стрпљењем се ублажава кнез, и мек језик ломи кости.

¹⁶Намерил ли си мед? Яж [само] колкото ти е нужно, Да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

¹⁶Кад нађеш мед, једи колико ти је доста, да не би наједавши га се избљувао га.

¹⁷Рядко туряй ногата си в къщата на съседа си, Да не би да му досадиш и той да те намрази.

¹⁷Ретко нека ти нога ступа у кућу ближњег твог, да не би наситивши се тебе омрзао на те.

¹⁸Човек, който лъжесвидетелствува против ближния си, Е [като] чук, нож и остра стрела.

¹⁸Ко год говори лажно сведочанство на ближњег свог, он је као маљ и мач и оштра стрела.

¹⁹Доверие към неверен човек, в усилно време, Е като счупен зъб и изкълчена нога.

¹⁹Уздање је у неверника у невољи зуб сломљен и нога уганута.

²⁰Както един, който съблича дрехата [си] в студено време, И както оцет на сода, Така и оня, който пее песни на оскърбено сърце.

²⁰Ко пева песме жалосном срцу, он је као онај који свлачи хаљину на зими, и као оцат на салитру.

²¹Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода,

²¹Ако је гладан ненавидник твој, нахрани га хлеба, и ако је жедан напој га воде.

²²Защото [така] ще натрупаш жар на главата му И Господ ще те възнагради.

²²Јер ћеш живо угљевље згрнути на главу његову, и Господ ће ти платити.

²³Както северният вятър произвежда дъжд, Така и тайно одумващият език - разгневено лице.

²³Северни ветар носи дажд, а потајни језик лице срдито.

²⁴По-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, Нежели в широка къща със свадлива жена.

²⁴Боље је седети у углу од крова него са женом свадљивом у кући заједничкој.

²⁵Както е студената вода за жадна душа, Така е добра вест от далечна земя.

²⁵Добар је глас из далеке земље као студена вода жедној души.

²⁶Праведният, който отстъпва пред нечестивия, Е [като] мътен извор и развален източник.

²⁶Праведник који пада пред безбожником јесте као извор ногама замућен и као студенац покварен.

²⁷Не е добре да яде някой много мед. Така също [не] е славно да търсят [хората] своята си слава.

²⁷Јести много меда није добро, и истраживати славу није славно.

²⁸Който не владее духа си Е [като] съборен град без стени.

²⁸Ко нема власти над духом својим, он је град разваљен без зидова.