¹Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

¹Не завиди злим људима нити жели да си с њима.

²Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

²Јер о погибли мисли срце њихово и усне њихове говоре о муци.

³С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

³Мудрошћу се зида кућа и разумом утврђује се.

⁴И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

⁴И знањем се пуне клети сваког блага и драгоцена и мила.

⁵Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

⁵Мудар је човек јак, и разуман је човек силан снагом.

⁶Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

⁶Јер мудрим саветом ратоваћеш, и избављење је у мноштву саветника.

⁷Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

⁷Високе су безумноме мудрости; неће отворити уста својих на вратима.

⁸Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

⁸Ко мисли зло чинити зваће се зликовац.

⁹Помислянето на [такова] безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

⁹Мисао безумникова грех је, и подсмевач је гад људски.

¹⁰[Ако] покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

¹⁰Ако клонеш у невољи, скратиће ти се сила.

¹¹Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

¹¹Избављај похватане на смрт; и које хоће да погубе, немој се устегнути од њих.

¹²Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

¹²Ако ли кажеш: Гле, нисмо знали за то; неће ли разумети Онај који испитује срца, и који чува душу твоју неће ли дознати и платити свакоме по делима његовим?

¹³Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, [защото] е сладка на вкуса ти.

¹³Сине мој, једи мед, јер је добар, и саће, јер је слатко грлу твом.

¹⁴И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

¹⁴Тако ће бити познање мудрости души твојој, кад је нађеш; и биће плата, и надање твоје неће се затрти.

¹⁵Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

¹⁵Безбожниче, не вребај око стана праведниковог, и не квари му почивање.

¹⁶Защото праведният [ако] седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

¹⁶Јер ако и седам пута падне праведник, опет устане, а безбожници пропадају у злу.

¹⁷Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

¹⁷Кад падне непријатељ твој, немој се радовати, и кад пропадне, нека не игра срце твоје.

¹⁸Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

¹⁸Јер би видео Господ и не би Му било мило, и обратио би гнев свој од њега на тебе.

¹⁹Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

¹⁹Немој се жестити ради неваљалаца, немој завидети безбожницима.

²⁰Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

²⁰Јер нема плате неваљалцу, жижак ће се безбожницима угасити.

²¹Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

²¹Бој се Господа, сине мој, и цара, и не мешај се с немирницима.

²²Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае [какво] наказание [ще им се наложи] и от двамата?

²²Јер ће се уједанпут подигнути погибао њихова, а ко зна пропаст која иде од обојице?

²³И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

²³И ово је за мудраце: Гледати ко је ко на суду није добро.

²⁴Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

²⁴Ко говори безбожнику: Праведан си, њега ће проклињати људи и мрзиће на њ народи.

²⁵Но които [го] изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

²⁵А који га карају, они ће бити мили, и доћи ће на њих благослов добрих.

²⁶Който дава прав отговор, Той целува в устни.

²⁶Ко говори речи истините, у уста љуби.

²⁷Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

²⁷Уреди свој посао на пољу, и сврши своје на њиви, потом и кућу своју зидај.

²⁸Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

²⁸Не буди сведок на ближњег свог без разлога, и не варај уснама својим.

²⁹Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

²⁹Не говори: Како је он мени учинио тако ћу ја њему учинити; платићу овом човеку по делу његовом.

³⁰Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

³⁰Иђах мимо њиве човека лењог и мимо винограда човека безумног;

³¹И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

³¹И гле, беше све зарасло у трње и све покрио чкаљ, и ограда им камена разваљена.

³²Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

³²И видевши узех на ум, и гледах и поучих се.

³³[Още] малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

³³Док мало проспаваш, док мало продремљеш, док мало склопиш руке да починеш,

³⁴И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,

³⁴У том ће доћи сиромаштво твоје као путник, и оскудица твоја као оружан човек.