¹Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

¹Сине мој, слушај мудрост моју, к разуму мом пригни ухо своје,

²За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

²Да се држиш разборитости, и усне твоје да хране знање.

³Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

³Јер с усана туђе жене капље мед, и грло јој је мекше од уља;

⁴Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

⁴Али јој је последак горак као пелен, оштар као мач с обе стране оштар.

⁵Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

⁵Ноге јој силазе к смрти, до пакла допиру кораци њени.

⁶Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

⁶Да не би мерио пут животни, савијају се стазе њене да не знаш.

⁷Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

⁷Зато, децо, послушајте мене, и не одступајте од речи уста мојих.

⁸Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

⁸Нека је далеко од ње пут твој, и не приближуј се к вратима куће њене,

⁹Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

⁹Да не би дао другима славе своје и година својих немилостивоме,

¹⁰Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти [да отидат] в чужд дом;

¹⁰Да се не би туђинци наситили твог блага и труд твој да не би био у туђој кући,

¹¹А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

¹¹И да не ридаш на послетку, кад се строши месо твоје и тело твоје,

¹²И да казваш: Как [можах да] намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

¹²И кажеш: Како мрзих на наставу, и како срце моје презира карање!

¹³И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

¹³И не послушах глас учитеља својих, и не пригнух уха свог к онима који ме учаху!

¹⁴Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

¹⁴Умало не западох у свако зло усред збора и скупштине.

¹⁵Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

¹⁵Пиј воду из свог студенца и што тече из твог извора.

¹⁶Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

¹⁶Нека се разливају твоји извори на поље, и потоци по улицама.

¹⁷Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

¹⁷Имај их сам за се, а не туђин с тобом.

¹⁸Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

¹⁸Благословен да је извор твој, и весели се женом младости своје;

¹⁹[Тя да ти бъде като] любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

¹⁹Нека ти је као кошута мила и као срна љупка; дојке њене нека те опијају у свако доба, у љубави њеној посрћи једнако.

²⁰Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

²⁰А зашто би, сине, посртао за туђинком и голио недра туђој,

²¹Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

²¹Кад су пред очима Господу путеви свачији, и мери све стазе његове?

²²Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

²²Безбожника ће ухватити његова безакоња, и у ужа греха својих заплешће се;

²³Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

²³Умреће без наставе, и од мноштва лудости своје лутаће.