¹Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

¹Сине, чувај речи моје, и заповести моје сахрани код себе.

²Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

²Чувај заповести моје и бићеш жив, и науку моју као зеницу очију својих.

³Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

³Привежи их себи на прсте, напиши их на плочи срца свог.

⁴Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

⁴Реци мудрости: Сестра си ми; и пријатељицом зови разборитост,

⁵За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

⁵Да би те чувала од жене туђе, од туђинке, која ласка речима.

⁶Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

⁶Јер с прозора дома свог кроз решетку гледах,

⁷Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

⁷И видех међу лудима, опазих међу децом безумног младића,

⁸Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

⁸Који иђаше улицом покрај угла њеног, и корачаше путем ка кући њеној,

⁹[Беше] в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

⁹У сумрак, увече, кад се уноћа и смрче;

¹⁰И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

¹⁰А гле, срете га жена у оделу курвинском и лукавог срца,

¹¹(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи

¹¹Плаха и пуста, којој ноге не могу стајати код куће,

¹²Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

¹²Сад на пољу, сад на улици, код сваког угла вребаше.

¹³Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

¹³И ухвати га, и пољуби га, и безобразно рече му:

¹⁴Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

¹⁴Имам жртве захвалне, данас изврших завете своје;

¹⁵Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

¹⁵Зато ти изиђох на сусрет да те тражим, и нађох те.

¹⁶Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

¹⁶Настрла сам одар свој покривачем везеним и простиркама мисирским.

¹⁷Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

¹⁷Окадила сам постељу своју смирном, алојом и циметом.

¹⁸Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

¹⁸Хајде да се опијамо љубављу до зоре, да се веселимо миловањем.

¹⁹Защото мъжът [ми] не е у дома. Замина на дълъг път;

¹⁹Јер ми муж није код куће, отишао је на пут далеки,

²⁰Взе кесия с пари в ръката си, [Чак] на пълнолуние ще се върне у дома.

²⁰Узео је са собом тоболац новчани, вратиће се кући у одређени дан.

²¹С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

²¹Наврати га многим речима, глатким уснама одвуче га.

²²Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

²²Отиде за њом одмах као што во иде на клање и као безумник у путо да буде каран,

²³Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

²³Докле му стрела не пробије јетру, као што птица лети у замку не знајући да јој је о живот.

²⁴Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

²⁴Зато дакле, децо, послушајте ме, и пазите на речи уста мојих.

²⁵Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

²⁵Немој да застрањује срце твоје не путеве њене, немој лутати по стазама њеним.

²⁶Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

²⁶Јер је многе ранила и оборила, и много је оних које је све побила.

²⁷Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.

²⁷Кућа је њена пут паклени који води у клети смртне.