¹Не вика ли мъдростта? И разумът не издава ли гласа си?

¹Не виче ли мудрост? И разум не пушта ли глас свој?

²Тя стои по върха на високите места край пътя, На кръстопътя;

²Наврх висина, на путу, на распутицама стоји,

³Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:

³Код врата, на уласку у град, где се отварају врата, виче:

⁴Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.

⁴Вас вичем, о људи, и глас свој обраћам к синовима људским.

⁵Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце

⁵Научите се луди мудрости, и безумни оразумите се.

⁶Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си [да произнеса] правото.

⁶Слушајте, јер ћу говорити велике ствари, и усне моје отварајући се казиваће шта је право.

⁷Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.

⁷Јер уста моја говоре истину, и мрска је уснама мојим безбожност.

⁸Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.

⁸Праве су све речи уста мојих, ништа нема у њима криво ни изопачено.

⁹Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.

⁹Све су обичне разумном и праве су онима који налазе знање.

¹⁰Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.

¹⁰Примите наставу моју, а не сребро, и знање радије него најбоље злато.

¹¹Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.

¹¹Јер је боља мудрост од драгог камења, и шта је год најмилијих ствари не могу се изједначити с њом.

¹²Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.

¹²Ја мудрост боравим с разборитошћу, и разумно знање налазим.

¹³Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.

¹³Страх је Господњи мржња на зло; ја мрзим на поноситост и на охолост и на зли пут и на уста опака.

¹⁴У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мене е силата.

¹⁴Мој је савет и шта год јесте; ја сам разум и моја је сила.

¹⁵Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.

¹⁵Мном цареви царују, и владаоци постављају правду.

¹⁶Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.

¹⁶Мном владају кнезови и поглавари и све судије земаљске.

¹⁷Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

¹⁷Ја љубим оне који мене љубе, и који ме добро траже налазе ме.

¹⁸Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.

¹⁸У мене је богатство и слава, постојано добро и правда.

¹⁹Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.

¹⁹Плод је мој бољи од злата и од најбољег злата, и добитак је мој бољи и од најбољег сребра.

²⁰Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,

²⁰Путем праведним ходим, посред стаза правице,

²¹За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.

²¹Да онима који ме љубе дам оно што јесте, и ризнице њихове да напуним.

²²Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.

²²Господ ме је имао у почетку пута свог, пре дела својих, пре сваког времена.

²³От вечността бях създадена, от начало, Преди създаването на земята.

²³Пре векова постављена сам, пре почетка, пре постања земље.

²⁴Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.

²⁴Кад још не беше бездана, родила сам се, кад још не беше извора обилатих водом.

²⁵Преди да се поставят планините, Преди хълмовете, аз бях родена,

²⁵Пре него се горе основаше, пре хумова ја сам се родила;

²⁶Докато [Господ] още не беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.

²⁶Још не беше начинио земље ни поља ни почетка праху васиљенском;

²⁷Когато приготовляваше небето, аз бях там; Когато разпростираше свод над лицето на бездната.

²⁷Кад је уређивао небеса, онде бејах; кад је размеравао круг над безданом.

²⁸Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,

²⁸Кад је утврђивао облаке горе и крепио изворе бездану;

²⁹Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.

²⁹Кад је постављао мору међу и водама да не преступају заповести Његове, кад је постављао темеље земљи;

³⁰Тогава аз бях при Него, [като] майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.

³⁰Тада бејах код Њега храњеница, бејах Му милина сваки дан, и весељах се пред Њим свагда;

³¹Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми [бе] с човешки чада.

³¹Весељах се на васиљени Његовој, и милина ми је са синовима људским.

³²Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.

³²Тако, дакле, синови, послушајте ме, јер благо онима који се држе путева мојих.

³³Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.

³³Слушајте наставу, и будите мудри, и немојте је одбацити.

³⁴Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при стълбовете на вратата ми,

³⁴Благо човеку који ме слуша стражећи на вратима мојим сваки дан и чувајући прагове врата мојих.

³⁵Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;

³⁵Јер ко мене налази, налази живот и добија љубав од Господа.

³⁶А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.

³⁶А ко о мене греши, чини криво души својој; сви који мрзе на ме, љубе смрт.