¹Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,

¹Премудрост сазида себи кућу, и отеса седам ступова;

²Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,

²Покла стоку своју, раствори вино своје, и постави сто свој.

³Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:

³Посла девојке своје, те зове сврх висина градских:

⁴Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:

⁴Ко је луд, нека се уврати овамо. И безумнима вели:

⁵Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,

⁵Ходите, једите хлеба мог, и пијте вино које сам растворила.

⁶Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,

⁶Оставите лудост и бићете живи, и идите путем разума.

⁷Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия [лепва] на себе си петно.

⁷Ко учи подсмевача, прима срамоту; и ко кори безбожника, прима руг.

⁸Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.

⁸Не карај подсмевача да не омрзне на те; карај мудра, и љубиће те.

⁹Давай [наставление] на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.

⁹Кажи мудроме, и биће још мудрији; поучи праведног, и знаће више.

¹⁰Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

¹⁰Почетак је мудрости страх Господњи, и знање је светих ствари разум.

¹¹Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.

¹¹Јер ће се мном умножити дани твоји и додаће ти се године животу.

¹²Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.

¹²Ако будеш мудар, себи ћеш бити мудар; ако ли будеш подсмевач, сам ћеш теглити.

¹³Безумната жена е бъбрица, Проста и не знае нищо.

¹³Жена безумна плаха је, луда и ништа не зна;

¹⁴Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,

¹⁴И седи на вратима од куће своје на столици, на висинама градским,

¹⁵И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, [като им казва:]

¹⁵Те виче оне који пролазе, који иду право својим путем:

¹⁶Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:

¹⁶Ко је луд? Нека се уврати овамо. И безумном говори:

¹⁷Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,

¹⁷Вода је крадена слатка, и хлеб је сакривен угодан.

¹⁸Но той не знае, че мъртвите {Еврейски: Сенките.} са там, И че гостите й са в дълбочините на ада.

¹⁸А он не зна да су онде мртваци и у дубоком гробу да су званице њене.