¹(По слав. 108) За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;

¹Боже, славо моја, немој ћутати,

²Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;

²Јер се уста безбожничка и уста лукава на ме отворише; говоре са мном језиком лажљивим.

³Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.

³Речима злобним са свих страна гоне ме, и оружају се на ме низашта.

⁴За [отплата на] любовта ми те ми станаха противници; Но аз [все съм] на молитва.

⁴За љубав моју устају на мене, а ја се молим.

⁵И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.

⁵Враћају ми зло за добро, и мржњу за љубав моју.

⁶[Господи], постави нечестив човек над него. И противник {Или: Обвинител.} нека стои отдясно му.

⁶Постави над њим старешину безбожника, и противник нека му стане с десне стране.

⁷Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.

⁷Кад се стане судити, нека изађе крив, и молитва његова нека буде грех.

⁸Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.

⁸Нека буду дани његови кратки, и власт његову нека добије други.

⁹Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,

⁹Деца његова нек буду сироте, и жена његова удовица.

¹⁰Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят [хляб].

¹⁰Деца његова нек се потуцају и просе, и нека траже хлеба изван својих пустолина.

¹¹Лихоимецът нека впримчи целия му имот, И чужденци нека разграбят трудовете му.

¹¹Нека му узме дужник све што има, и нека разграбе туђини муку његову.

¹²Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.

¹²Нек се не нађе нико ко би га љубио, ни ко би се смиловао на сироте његове.

¹³Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.

¹³Наслеђе његово нек се затре, у другом колену нека погине име њихово.

¹⁴Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;

¹⁴Безакоње старих његових нек се спомене у Господа, и грех матере његове нек се не избрише.

¹⁵Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,

¹⁵Нека буду свагда пред Господом, и Он нека истреби спомен њихов на земљи;

¹⁶Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да [ги] умъртви.

¹⁶Зато што се није сећао чинити милост, него је гонио човека ништег и убогог, и тужном у срцу тражио смрт.

¹⁷Да! той обичаше да проклина, и [проклетията] го стигна; Не му беше драго да благославя, и [благословението] се отдалечи от него.

¹⁷Љубио је клетву, нека га и стигне; није марио за благослов, нека и отиде од њега.

¹⁸Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.

¹⁸Нек се обуче у клетву као у хаљину, и она нек уђе у њега као вода, и као уље у кости његове.

¹⁹Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.

¹⁹Нек му она буде као хаљина, у коју се облачи, и као појас, којим се свагда паше.

²⁰Това [нека бъде] въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.

²⁰Таква плата нек буде од Господа онима који ме ненавиде, и који говоре зло на душу моју.

²¹А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,

²¹А мени, Господе, Господе, учини шта приличи имену Твом. Ти си добар, милошћу својом избави ме.

²²Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

²²Јер сам невољан и ништ, и срце је моје рањено у мени.

²³Преминал съм като уклонила се сянка [по слънчев часовник;] Изхвърлен съм като скакалец.

²³Нестаје ме као сена, кад се одмиче; терају ме као скакавце.

²⁴Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.

²⁴Колена моја изнемогоше од поста, и тело моје омрша.

²⁵И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.

²⁵Постадох подсмех њима; видећи ме машу главом својом.

²⁶Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,

²⁶Помози ми, Господе, Боже мој, спаси ме по милости својој.

²⁷За да познаят, че това е Твоята ръка, [Че] Ти си сторил това, Господи.

²⁷Нека познају да је ово Твоја рука, и Ти, Господе, да си ово учинио.

²⁸Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

²⁸Они куну, а Ти благослови; устају, али нек се постиде, и слуга се Твој обрадује.

²⁹Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.

²⁹Нек се противници моји обуку у срамоту, и као хаљином нек се покрију стидом својим.

³⁰И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;

³⁰Хвалићу Господа веома устима својим, и усред многих славићу Га,

³¹Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.

³¹Јер стоји с десне стране убогоме, да би га спасао од оних који осуђују душу његову.