1(По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.
1К Теби подижем очи своје, који живиш на небесима!
2Ето, както очите на слугите [гледат] към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така [гледат] нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.
2Као што су очи слугама упрте у руку господара њихових, као очи слушкињине у руку госпође њене, тако су очи наше у Господа Бога нашег, док се смилује на нас.
3Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.
3Смилуј се на нас, Господе, смилуј се на нас, јер смо се довољно наситили срамоте;
4Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.
4Довољно се наситила душа наша руга од поноситих, и срамоте од охолих.