1(По слав. 121). Давидова песен на възкачванията. Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен.
1Обрадовах се кад ми рекоше: Хајдемо у дом Господњи!
2Ето, нозете ни стоят Отвътре портите ти, Ерусалиме.
2Ево, стоје ноге наше на вратима твојим, Јерусалиме!
3Ерусалиме, който си съграден Като град сглобен ведно;
3Јерусалим је изидан, као град сливен у једну зграду.
4Гдето възлизат племената, Господните племена. [Според] надеждите на Израиля, За да славят името Господно.
4Онамо иду племена, племена Господња, по наредби Израиљевој да славе име Господње.
5Защото там са поставени престоли за съд, Престолите на Давидовия дом.
5Онде стоје престоли судски, престоли дома Давидовог.
6Молитствувайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!
6Иштите мира Јерусалиму; нека буде добро онима који љубе Тебе!
7Мир да бъде отвътре стените ти, Благоденствие в палатите ти!
7Нека буде мир око зидова твојих, и честитост у дворима твојим!
8Заради братята и другарите си Ще кажа сега: Мир да е в тебе!
8Ради браће своје, и пријатеља својих говорим: Мир ти!
9Заради дома на Господа нашия Бог Ще търся доброто ти.
9Ради дома Господа Бога нашег желим ти добро.