¹(По слав. 120). Песен на възкачванията. Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми.

¹Подижем очи своје ка горама; одакле ми долази помоћ?

²Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.

²Помоћ је мени од Господа, који је створио небо и земљу.

³Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.

³Неће дати да попузне нога твоја; не дремље чувар твој.

⁴Ето, няма да задреме нито ще заспи Оня, Който пази Израиля.

⁴Гле, не дремље и не спава чувар Израиљев.

⁵Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.

⁵Господ је чувар твој, Господ је сен твој, Он ти је с десне стране.

⁶Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем.

⁶Дању те неће сунце убити ни месец ноћу.

⁷Господ ще те пази от всяко зло; Ще пази душата ти.

⁷Господ ће те сачувати од сваког зла, сачуваће душу твоју Господ.

⁸Господ ще пази излизането ти и влизането ти От сега и до века.

⁸Господ ће чувати улазак твој и излазак твој, одсад и довека.