1(По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.
1Кад враћаше Господ робље сионско, бејасмо као у сну.
2Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.
2Тада уста наша беху пуна радости, и језик наш певања. Тада говораху по народима: Велико дело чини Господ на њима.
3Господ извърши велики неща за нас, [От които] се изпълниха с радост.
3Велико дело чини Господ на нама; развеселисмо се.
4Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните [страни].
4Враћај, Господе, робље наше, као потоке на сасушену земљу.
5Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.
5Који су са сузама сејали, нека жању с певањем.
6Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.
6Иде и плаче који носи семе да сеје; поћи ће с песмом носећи снопове своје.