¹(По слав. 126). Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.

¹Ако Господ неће градити дом, узалуд се муче који га граде; ако неће Господ чувати град, узалуд не спава стражар.

²Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, [Тъй като и] в сън [Господ] дава на Възлюбения Си.

²Узалуд раните, касно лежете, једете хлеб уморни; милом свом Он даје сан.

³Ето, наследство от Господа са чадата, И награда [от него е] плодът на утробата.

³Ево наследства од Господа: деца, пород је дар од Њега.

⁴Както са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта.

⁴Шта су стреле у руци јакоме, то су синови млади.

⁵Блазе на оня човек, Който е напълнил тула си с тях! [Такива] няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в [градската] порта.

⁵Благо човеку који је њима напунио тул свој! Неће се осрамотити кад се стану разговарати с непријатељима на вратима.