¹(По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

¹Много ми досађиваше од младости моје нека рече Израиљ,

²Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

²Много ми досађиваше од младости моје, али ме не свладаше.

³Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

³На леђима мојим ораше орачи, и водише дуге бразде своје.

⁴[Но] Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

⁴Господ је праведан; исече конопце безбожничке.

⁵Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

⁵Постидеће се, одбиће се сви који ненавиде Сион.

⁶Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

⁶Биће као трава на крововима, која се сасушује пре него се почупа,

⁷С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

⁷Од које неће жетелац напунити руке своје, нити наручја своја везилац;

⁸Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! [Та да им отговарят: И ние] ви благославяме в името Господно!

⁸И који пролазе неће рећи: "Благослов Господњи на вама! Благосиљамо вас именом Господњим."