¹(По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.

¹Из дубине вичем к Теби, Господе!

²Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.

²Господе! Чуј глас мој. Нека пазе уши Твоје на глас мољења мог.

³Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?

³Ако ћеш на безакоње гледати, Господе, Господе, ко ће остати?

⁴При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.

⁴Али је у Тебе праштање, да би Те се бојали.

⁵Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.

⁵Чекам Господа; чека душа моја; уздам се у реч Његову.

⁶Душата ми [очаква] Господа Повече от ония, които [очакват] зората, [Да! повече от] очакващите зората.

⁶Душа моја чека Господа већма него страже јутарње, које страже јутром.

⁷Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;

⁷Нека чека Израиљ Господа; јер је у Господа милост, и велик је у Њега откуп.

⁸И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.

⁸И Он ће откупити Израиља од свих безакоња Његових.