¹(По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

¹Господе! Не надима се срце моје, нити се узносе очи моје; нити идем на велико, ни на оно што је више од мене.

²Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, [Така] душата ми е при мене като отбито дете.

²Смеран сам и кротак душом својом, као дете крај матере; као дете душа је моја у мени.

³Израилю, надей се на Господа От сега и до века.

³Нек се узда Израиљ у Господа одсад и довека.