¹(По слав. 13). За първия певец. Давидов [псалом. ]Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

¹Рече безумник у срцу свом: Нема Бога; неваљали су, гадна су дела њихова; нема никога да добро твори.

²Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

²Господ погледа с неба на синове човечије, да види има ли који разуман, тражи ли који Бога.

³Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

³Сви су зашли, сви се покварили, нема никога добро да твори, нема ни једног.

⁴Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми [както] ядат хляб, И не призовават Господа?

⁴Зар се неће опаметити који чине безакоње, једу народ мој као што једу хлеб, не призивају Господа?

⁵Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

⁵Онде ће задрхтати од страха; јер је Господ у роду праведном.

⁶Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

⁶Смејете се ономе што убоги ради; али Господ њега заклања.

⁷Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

⁷Ко ће послати са Сиона помоћ Израиљу? Кад Господ поврати заробљени народ свој, онда ће се радовати Јаков и веселиће се Израиљ.