¹(По слав. 12). За първия певец. Давидов псалом. До кога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? До кога ще криеш лицето Си от мене?

¹Докле ћеш ме, Господе, сасвим заборављати? Докле ћеш одвраћати лице своје од мене?

²До кога ще имаш борба {Еврейски: Съветвания.} в душата Си, Болки в сърцето Си всеки ден? До кога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?

²Докле ћу се домишљати у души својој, мутити се у срцу свом дан и ноћ? Докле ће се непријатељ мој подизати нада мном?

³Погледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт;

³Погледај, услиши ме, Господе, Боже мој! Просветли очи моје да не заспим на смрт.

⁴Да не би да рече неприятелят ми: Надвих му, И да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.

⁴Да не рече непријатељ мој: Надвладао сам га; да се не радују који ме гоне, ако посрнем.

⁵Но аз уповавам на Твоята милост; Сърцето ми ще се радва в спасението Ти.

⁵А ја се уздам у милост Твоју; радоваће се срце моје за спасење Твоје.

⁶Ще пея Господу, Защото се е показал щедър към мене.

⁶Певаћу Господу, који ми добро чини.