1(По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.
1Помагај, Господе; јер неста светих, јер је мало верних међу синовима човечијим
2Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.
2Лаж говоре један другом, уснама лажљивим говоре из срца дволичног.
3Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.
3Истребиће Господ сва уста лажљива, језик величави,
4[На ония], които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?
4Људе, који говоре: Језиком смо јаки, уста су наша у нас, ко је господар над нама?
5Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност [онзи] когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.
5Видећи страдање невољних и уздисање ништих, сад ћу устати, вели Господ, и избавити оног коме злобе
6Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.
6Речи су Господње речи чисте, сребро у ватри очишћено од земље, седам пута претопљено.
7Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
7Ти ћеш нас, Господе, одбранити, и сачувати нас од рода овог довека.
8При все, че нечестивите ходят [свободно] от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.
8Безбожници иду наоколо; кад се они подижу, срамоте се синови човечији.