¹(По слав. 10). За първия певец. Давидов[ псалом]. На Господа уповавам; Как думате на душата ми: Бягай в гората ваша като птица?

¹У Господа се уздам; зашто говорите души мојој: "Лети у гору као птица;

²Понеже, ето, нечестивите запъват лък, Приготвят стрелите си на тетивите, За да устрелят в тъмно ония, които са с право сърце.

²Јер ево грешници натегоше лук, запеше стрелу своју за тетиву, да из мрака стрељају праве срцем.

³Защото основанията се разориха; А праведният що е извършил?

³Кад су раскопани темељи, шта ће учинити праведник?"

⁴Господ е в светия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето; Очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада.

⁴Господ је у светом двору свом, престо је Господњи на небесима; очи Његове гледају; веђе Његове испитују синове човечије.

⁵Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.

⁵Господ испитује праведнога; а безбожнога и коме је мило чинити зло ненавиди душа Његова.

⁶Над нечестивите ще навали примки; Огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.

⁶Пустиће на безбожнике дажд од живог угљевља, огња и сумпора; и огњени ветар биће им део из чаше;

⁷Защото праведният Бог обича правдата; Праведният [човек] ще гледа лицето Му.

⁷Јер је Господ праведан, љуби правду; лице ће Његово видети праведници.