¹(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? [Защо] се криеш във време на неволя?

¹Зашто, Господе, стојиш далеко, кријеш се кад је невоља?

²(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които [ония] измислюват.

²С охолости безбожникове мучи се убоги; хватају се убоги преваром коју измишљају безбожници.

³(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, [даже Го] презира.

³Јер се безбожник дичи жељом душе своје, грабљивца похваљује.

⁴(24)Нечестивият, от гордостта на лицето [си казва: Господ] няма да издири; Всичките му помисли [са, че] няма Бог.

⁴Безбожник у обести својој не мари за Господа: "Он не види." Нема Бога у мислима његовим.

⁵(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници.

⁵Свагда су путеви његови криви; за судове Твоје не зна; на непријатеље своје неће ни да гледа.

⁶(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма [да изпадна] в злощастие.

⁶У срцу свом каже: Нећу посрнути; зло неће доћи никад.

⁷(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

⁷Уста су му пуна неваљалих речи, преваре и увреде, под језиком је његовим мука и погибао.

⁸(28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

⁸Седи у заседи иза куће; у потаји убија правога; очи његове вребају убогога.

⁹(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

⁹Седи у потаји као лав у пећини; седи у заседи да ухвати убогога; хвата убогога увукавши га у мрежу своју.

¹⁰(30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}.

¹⁰Притаји се, прилегне, и убоги падају у јаке нокте његове.

¹¹(31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

¹¹Каже у срцу свом: "Бог је заборавио, окренуо је лице своје, неће видети никад."

¹²(32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

¹²Устани Господе! Дигни руку своју, не заборави невољних.

¹³(33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да [Го] издирваш?

¹³Зашто безбожник да не мари за Бога говорећи у срцу свом да Ти нећеш видети?

¹⁴(34)Ти си [го] видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да [ги] хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

¹⁴Ти видиш; јер гледаш увреде и муке и пишеш их на руци. Теби предаје себе убоги; сироти Ти си помоћник.

¹⁵(35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, [докато] не намериш [вече от него].

¹⁵Сатри мишицу безбожном и злом, да се тражи и не нађе безбожност његова.

¹⁶(36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

¹⁶Господ је цар свагда, довека, нестаће незнабожаца са земље његове.

¹⁷(37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

¹⁷Господе! Ти чујеш жеље ништих; утврди срце њихово; отвори ухо своје,

¹⁸(38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

¹⁸Да даш суд сироти и невољнику, да престану гонити човека са земље.