¹За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще [Те] славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

¹Хвалим Те, Господе, из свега срца свог, казујем сва чудеса Твоја.

²Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;

²Радујем се и веселим се о Теби, певам имену Твом, Вишњи!

³Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.

³Непријатељи се моји вратише натраг, спотакоше се и неста их испред лица Твог;

⁴Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

⁴Јер си свршио суд мој и одбранио ме; сео си на престо, судија праведни.

⁵Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.

⁵Расрдио си се на народе и убио безбожника, име си им затро довека, за свагда.

⁶Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете [им], та и поменът им загина.

⁶Непријатељу неста мачева сасвим; градове Ти си развалио; погибе спомен њихов.

⁷Но Господ седи [Цар] до века, Приготвил е престола Си за съд,

⁷Али Господ увек живи; спремио је за суд престо свој.

⁸И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.

⁸Он ће судити васионом свету по правди, усудиће народима право.

⁹И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.

⁹Господ је уточиште убогоме, уточиште у невољи.

¹⁰И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.

¹⁰У Тебе се уздају који знају име Твоје, јер не остављаш оних који Те траже, Господе!

¹¹Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;

¹¹Појте Господу, који живи на Сиону; казујте народу дела Његова;

¹²Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни [уповаващите на Него, ]Не забравя викането на кротките.

¹²Јер Он освећује крв, памти је; не заборавља јаук невољних.

¹³Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, [която ми причиняват] ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;

¹³Смилуј се на ме, Господе; погледај како страдам од непријатеља својих, Ти, који ме подижеш од врата смртних,

¹⁴За да разкажа всичко, [поради което] Ти[ си] за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, [И] за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

¹⁴Да бих казивао све хвале Твоје на вратима кћери Сионове, и славио спасење Твоје.

¹⁵Народите затънаха в ямата, [която сами] направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.

¹⁵Попадоше народи у јаму, коју су ископали; у замку, коју су сами наместили, ухвати се нога њихова.

¹⁶Господ е станал познат [чрез] правосъдието, [което] е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).

¹⁶Познаше Господа; Он је судио; у дела руку својих заплете се безбожник.

¹⁷Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.

¹⁷Вратиће се у пакао безбожници, сви народи који заборављају Бога;

¹⁸Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.

¹⁸Јер неће свагда бити заборављен убоги, и нада невољницима неће никад погинути.

¹⁹Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.

¹⁹Устани, Господе, да се не посили човек, и да приме народи суд пред Тобом.

²⁰Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).

²⁰Пусти, Господе, страх на њих; нека познају народи да су људи.