¹(По слав. 140). Давидов псалом. Господи, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене; Послушай гласа ми, когато викам към Тебе.

¹Господе, вичем к Теби, похитај к мени, чуј глас мољења мог, кад вичем к Теби.

²Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като темян; Подигането на ръцете ми [нека бъде] като вечерна жертва.

²Нек изађе молитва моја као кад пред лице Твоје, дизање руку мојих као принос, вечерњи.

³Господи, постави стража на устата ми, Пази вратата на устните ми.

³Постави, Господе, стражу код језика мог, чувај врата уста мојих.

⁴Да не наклониш сърцето ми към какво да е лошо нещо, Та да върша нечестиви дела С човеци, които беззаконствуват; И не ме оставяй да ям от вкусните им ястия.

⁴Не дај срцу мом да застрани на зле помисли, да чини дела безбожна с људима који поступају неправедно; и да не окусим сладости њихове.

⁵Нека ме удари праведният; [това ще ми бъде] благост; И нека ме изобличава; [това ще бъде] миро на главата [ми]; Главата ми нека се не откаже от него; Защото още и всред злобата им аз ще се моля.

⁵Нека ме бије праведник, то је милост; нека ме кара, то је уље за главу моју; глава моја неће одбацити, ако ће и више; него је молитва моја против злоће њихове.

⁶Когато началниците им бъдат хвърлени из канарите, Те ще чуят думите ми, защото са сладки.

⁶Расуше се по каменим врлетима судије њихове, и чуше речи моје како су благе.

⁷Костите ни са разпръснати при устието на гроба, Както кога някой оре и цепи земята,

⁷Као кад ко сече и теше, тако се разлетеше кости наше до чељусти паклених.

⁸Понеже очите ми [са обърнати] към Тебе, Господи Иеова [Понеже] на Тебе уповавам, не съсипвай живота ми.

⁸Али су к Теби, Господе, Господе, управљене очи моје, у Тебе се уздам, немој одбацити душу моју.

⁹Опази ме от клопката, която ми поставиха. И от примките на беззаконниците.

⁹Сачувај ме од замке, коју ми метнуше, од лукавства оних, који чине безакоње.

¹⁰Нека паднат нечестивите в своите си мрежи, Докато аз да премина [неповреден].

¹⁰Пашће у мреже своје безбожници, а ја ћу један проћи.