¹(По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21:1, 24:3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

¹Гласом својим ка Господу вичем, гласом својим Господу се молим.

²Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

²Изливам пред Њим мољење своје, тугу своју пред Њим казујем,

³Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

³Кад изнемогне у мени дух мој. Ти знаш стазу моју. На путу, којим ходим, сакрише ми замку.

⁴Погледни надясно [ми] и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

⁴Погледам надесно, и видим да ме нико не зна; нестаде ми уточишта, нико не мари за душу моју.

⁵Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

⁵Вичем к Теби, Господе; велим: Ти си уточиште моје, део мој на земљи живих.

⁶Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

⁶Чуј тужњаву моју; јер се мучим веома. Избави ме од оних који ме гоне, јер су јачи од мене.

⁷Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

⁷Изведи из тамнице душу моју, да славим име Твоје. Око мене ће се скупити праведници, кад ми учиниш добро.