1(По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която [принасям] с искрени устни.
1Услиши, Господе, правду, чуј глас мој, прими у уши молитву моју не из уста лажљивих.
2Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
2Од лица Твог нека изађе суд мој, очи Твоје нека погледају на правицу.
3Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
3Испитај срце моје, обиђи ноћу; у огњу ме окушај, и нећеш наћи неправде моје.
4Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
4Уста се моја не дохватају дела људских; ради речи уста Твојих држим се путева оштрих.
5Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
5Утврди стопе моје на стазама својим да не залазе кораци моји.
6Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, [и] послушай думите ми.
6Тебе призивам, јер ћеш ме услишити Боже! Пригни к мени ухо своје, и чуј речи моје.
7Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите [на Тебе]. От ония, които въстават [против тях].
7Покажи дивну милост своју, који избављаш оне који се у Те уздају од оних који се противе десници Твојој.
8Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
8Чувај ме као зеницу ока: сеном крила својих заклони ме
9От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
9Од безбожника који ме нападају, од непријатеља душе моје, који су ме опколили.
10Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
10Срце своје затворише; устима својим говоре охоло.
11Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да [ни] тръшнат на земята;
11Изагнавши ме опет су око мене; очи су своје упрли да ме оборе на земљу.
12Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
12Они су као лав који хоће да растрже, и као лавић који седи у потаји.
13Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -
13Устани, Господе, претеци их, обори их. Одбрани душу моју мачем својим од безбожника,
14От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в [тоя] живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
14Руком својом, Господе, од људи ових, од људи овог света, којима је део овај живот, којима си трбух напунио свог богатства, да ће им и синови бити сити и остатак оставити својој деци.
15А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
15А ја ћу у правди гледати лице Твоје; кад се пробудим, бићу сит од прилике Твоје.