¹Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?

¹Зашто се буне народи и племена помишљају залудне ствари?

²Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, [като] казват:

²Устају цареви земаљски, и кнезови се скупљају на Господа и на помазаника Његовог.

³Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.

³"Раскинимо свезе њихове и збацимо са себе јарам њихов."

⁴Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.

⁴Онај, што живи на небесима, смеје се, Господ им се подсмева.

⁵Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, [казвайки:]

⁵Па им говори у гневу свом и јарошћу својом збуњује их:

⁶Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.

⁶"Ја сам помазао цара свог на Сиону, на светој гори својој."

⁷Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.

⁷Казаћу наредбу Господњу; Он рече мени: "Ти си син мој, ја те сад родих.

⁸Поискай от Мене и Аз ще [ти] дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.

⁸Ишти у мене, и даћу ти народе у наследство, и крајеве земаљске теби у државу.

⁹Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

⁹Ударићеш их гвозденом палицом; разбићеш их као лончарски суд."

¹⁰Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.

¹⁰Сад, цареви, оразумите се; научите се судије земаљске!

¹¹Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.

¹¹Служите Господу са страхом, и радујте се с трепетом.

¹²Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.

¹²Поштујте сина, да се не разгневи, и ви не изгинете на путу свом; јер ће се гнев Његов брзо разгорети. Благо свима који се у Њ уздају!