¹(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? [Защо стоиш] далеч и не ми помагаш, [Нито внимаваш] на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

¹Боже, Боже мој! Зашто си ме оставио удаљивши се од спасења мог, од речи вике моје?

²Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

²Боже мој! Вичем дању, а Ти ме не слушаш, и ноћу али немам мира.

³Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

³Свети, који живиш у похвалама Израиљевим!

⁴На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

⁴У Тебе се уздаше оци наши, уздаше се, и Ти си их избављао.

⁵Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

⁵Тебе призиваше, и спасаваше се; у Тебе се уздаше, и не осташе у срамоти.

⁶А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

⁶А ја сам црв, а не човек; подсмех људима и руг народу.

⁷Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава [и казват:]

⁷Који ме виде, сви ми се ругају, разваљују уста, машу главом,

⁸Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

⁸И говоре ослонио се на Господа, нека му помогне, нека га избави, ако га милује.

⁹Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам [като бях] на майчините си гърди,

⁹Та, Ти си ме извадио из утробе; Ти си ме умирио на сиси матере моје.

¹⁰На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

¹⁰За Тобом пристајем од рођења, од утробе матере моје Ти си Бог мој.

¹¹Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

¹¹Не удаљуј се од мене; јер је невоља близу, а нема помоћника.

¹²Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

¹²Оптече ме мноштво телаца; јаки волови васански опколише ме;

¹³Отвориха срещу мене устата си, [Като] лъв, който граби и реве.

¹³Развалише на ме уста своја. Лав је гладан и риче.

¹⁴Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

¹⁴Као вода разлих се; расуше се све кости моје; срце моје поста као восак, растопило се у мени.

¹⁵Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

¹⁵Сасуши се као цреп крепост моја, и језик мој приону за грло, и у прах смртни мећеш ме.

¹⁶Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

¹⁶Опколише ме пси многи; чета зликоваца иде око мене, прободоше руке моје и ноге моје.

¹⁷Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

¹⁷Могао бих избројати све кости своје. Они гледају, и од мене начинише ствар за гледање.

¹⁸Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

¹⁸Деле хаљине моје међу собом, и за доламу моју бацају жреб.

¹⁹Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

¹⁹Али Ти, Господе, не удаљуј се. Сило моја, похитај ми у помоћ.

²⁰Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми [душа.]} ми от силата на кучето.

²⁰Избави од мача душу моју, од пса јединицу моју.

²¹Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

²¹Сачувај ме од уста лавових, и од рогова биволових, чувши, избави ме.

²²Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

²²Казујем име Твоје браћи; усред скупштине хвалићу Те.

²³Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

²³Који се бојите Господа, хвалите Га. Све семе Јаковљево! Поштуј Га. Бој Га се, све семе Израиљево!

²⁴Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

²⁴Јер се не оглуши молитве ништег нити је одби; не одврати од њега лице своје, него га услиши кад Га зазва.

²⁵От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

²⁵Тебе ћу хвалити на скупштини великој; завете своје свршићу пред онима који се Њега боје.

²⁶Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

²⁶Нека једу убоги и насите се, и нека хвале Господа који Га траже; живо да буде срце ваше довека.

²⁷Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

²⁷Опоменуће се и обратиће се ка Господу сви крајеви земаљски, и поклониће се пред Њим сва племена незнабожачка.

²⁸Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

²⁸Јер је Господње царство; Он влада народима.

²⁹Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

²⁹Јешће и поклониће се сви претили на земљи; пред Њим ће пасти сви који силазе у прах, који не могу сачувати душу своју у животу.

³⁰Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на [идното] поколение.

³⁰Семе ће њихово служити Њему. Казиваће се за Господа роду потоњем.

³¹Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, [казвайки], че Той е сторил [това].

³¹Доћи ће, и казиваће правду Његову људима његовим, који ће се родити; јер је Он учинио ово.