¹(По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.

¹Рекох: Чуваћу се на путевима својим да не згрешим језиком својим; зауздаваћу уста своја, док је безбожник преда мном.

²Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

²Бејах нем и глас не пустих; ћутах и о добру. Али се туга моја подиже,

³Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. [Тогава] проговорих с езика си, [казвайки:]

³Запали се срце моје у мени, у мислима мојим разгоре се огањ; проговорих језиком својим:

⁴Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

⁴Кажи ми, Господе, крај мој, и докле ће трајати дани моји? Да знам како сам ништа.

⁵Ето, направил си дните [като] педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

⁵Ево с педи дао си ми дане, и век је мој као ништа пред Тобом. Баш је ништа сваки човек жив.

⁶Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа [съкровища], но не знае кой ще ги прибере.

⁶Баш ходи човек као утвара; баш се узалуд кида, сабира, а не зна коме ће допасти.

⁷И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

⁷Па шта да чекам, Господе? Нада је моја у Теби.

⁸Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.

⁸Из свега безакоња мог избави ме, не дај ме безумноме на подсмех.

⁹Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори [това].

⁹Нем сам, нећу отворити уста својих; јер си ме Ти ударио.

¹⁰Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

¹⁰Олакшај ми ударац свој, силна рука Твоја уби ме.

¹¹Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието [му, ]Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е [само] лъх; (Села).

¹¹Ако ћеш карати човека за преступе, расточиће се као од мољаца красота његова. Баш је ништа сваки човек.

¹²Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе [И] пришелец, както всичките мои бащи.

¹²Слушај молитву моју, Господе, и чуј јаук мој. Гледајући сузе моје немој ћутати. Јер сам гост у Тебе и дошљак као и сви стари моји.

¹³Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

¹³Немој ме више гневно гледати, па ћу одахнути пре него отидем и више ме не буде.