1(По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
1Господе! Немој ме карати у гневу свом, нити ме наказити у јарости својој.
2Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
2Јер стреле Твоје устрелише ме, и рука ме Твоја тишти.
3Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
3Нема здравог места на телу мом од гнева Твог; нема мира у костима мојим од греха мог.
4Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
4Јер безакоња моја изађоше врх главе моје, као тешко бреме отежаше ми.
5Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
5Усмрдеше се и загнојише се ране моје од безумља мог.
6Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален.
6Згрчио сам се и погурио веома, сав дан идем сетан;
7Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
7Јер сам изнутра пун огња, и нема здравог места на телу мом.
8Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си.
8Изнемогох и веома ослабих, ричем од трзања срца свог.
9Господи, [известно е] {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
9Господе! Пред Тобом су све жеље моје, и уздисање моје није од Тебе сакривено.
10Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
10Срце моје јако куца, остави ме снага моја, и вид очију мојих, ни њега ми нема.
11Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч.
11Другови моји и пријатељи моји видећи ране моје одступише, далеко стоје ближњи моји.
12Също и ония, които искат живота ми, турят примки [за мене]; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
12Који траже душу моју намештају замку, и који су ми злу ради, говоре о погибли и по сав дан мисле о превари.
13Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
13А ја као глув не чујем и као нем који не отвара уста своја.
14Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
14Ја сам као човек који не чује или нема у устима својим правдања.
15Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
15Јер Тебе, Господе, чекам, Ти одговарај за мене, Господе, Боже мој!
16Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
16Јер рекох: Да ми се не свете, и да се не размећу нада мном, кад се спотакне нога моја.
17Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
17Јер сам готов пасти, и туга је моја свагда са мном.
18Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
18Признајем кривицу своју, и тужим ради греха свог.
19Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
19Непријатељи моји живе, јаки су, и сила их има што ме ненавиде на правди.
20Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
20Који ми враћају зло за добро, непријатељи су ми зато што сам пристао за добрим.
21Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене.
21Немој ме оставити, Господе, Боже мој! Немој се удаљити од мене.
22Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
22Похитај у помоћ мени, Господе, Спаситељу мој!