1(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
1Боже, својим ушима слушасмо, оци нам наши приповедаше дело које си учинио у њихово време, у старо време.
2Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
2Руком својом изгнао си народе, а њих посадио; искоренио си племена, а њих намножио.
3Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
3Јер не задобише земље својим мачем, нити им мишица њихова поможе, него Твоја десница и Твоја мишица, и светлост лица Твог, јер Ти беху омилели.
4Ти си Цар мой, Боже; Заповядай [да стават] победи за Якова.
4Боже, царе мој, Ти си онај исти, пошљи помоћ Јакову!
5Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
5С Тобом ћемо избости непријатеље своје, и с именом Твојим изгазићемо оне који устају на нас.
6Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
6Јер се не уздам у лук свој, нити ће ми мач мој помоћи.
7Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
7Него ћеш нас Ти избавити од непријатеља наших, и ненавиднике наше посрамићеш.
8С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села).
8Богом ћемо се хвалити сваки дан, и име Твоје славићемо довека.
9Но сега Ти си [ни] отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
9Али сад си нас повргао и посрамио, и не идеш с војском нашом.
10Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
10Обраћаш нас те бежимо испред непријатеља, и непријатељи нас наши харају.
11Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите.
11Дао си нас као овце да нас једу, и по народима расејао си нас.
12Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им.
12У бесцење си продао народ свој, и ниси му подигао цене.
13Правиш ни [за] укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
13Дао си нас на подсмех суседима нашим, да нам се ругају и срамоте нас који живе око нас.
14Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
14Начинио си од нас причу у народа, гледајући нас машу главом туђинци.
15Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
15Сваки је дан срамота моја преда мном, и стид је попао лице моје.
16Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя.
16Од речи подсмевачевих и ругачевих, и од погледа непријатељевих и осветљивчевих.
17Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
17Све ово снађе нас; али не заборависмо Тебе, нити преступисмо завет Твој.
18Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
18Не одступи натраг срце наше, и стопе наше не зађоше с пута Твог.
19Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка.
19Кад си нас био у земљи змајевској, и покривао нас сеном смртним,
20Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
20Онда да бејасмо заборавили име Бога свог и подигли руке своје к Богу туђем,
21То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.
21Не би ли Бог изнашао то? Јер Он зна тајне у срцу.
22Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане,
22А убијају нас за Тебе сваки дан; с нама поступају као с овцама кланицама.
23Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не [ни] отхвърляй за винаги.
23Устани, што спаваш, Господе! Пробуди се, немој одбацити засвагда.
24Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
24Зашто кријеш лице своје? Заборављаш невољу и муку нашу?
25Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята.
25Душа наша паде у прах, тело је наше бачено на земљу.
26Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
26Устани, помоћи наша, и избави нас ради милости своје.