¹(По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.

¹Рече безумник у срцу свом: Нема Бога; проневаљалише се и загрдеше у безакоњу, нема никога добро да твори.

²Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.

²Бог с неба погледа на синове човечије да види има ли који разуман, и тражи ли који Бога.

³Всеки един от тях се обърна надире; [всички] заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

³Сви застранише, сви се покварише, нема никога добро да твори, нема ни једног.

⁴Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми [както] ядат хляб, И не призовават Бога?

⁴Зар неће да се оразуме који год чине безакоње, једу народ мој као што једу хлеб, и не призивају Бога?

⁵Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

⁵Дрхтаће од страха где страха нема. Јер ће Бог расути кости оних који устају на тебе. Ти ћеш их посрамити, јер их Бог одврже.

⁶Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

⁶Ко ће послати са Сиона спасење Израиљу? Кад Бог поврати заробљени народ свој, радоваће се Јаков, веселиће се Израиљ.