¹(По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22:9. Езек. 22:9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия [пребъдва] до века.

¹Што се хвалиш неваљалством, силни? Милост је Божија сваки дан са мном.

²Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

²Неправду измишља језик твој; он је у тебе као бритва наоштрена, лукави!

³Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

³Волиш зло него добро, волиш лагати него истину говорити.

⁴Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

⁴Љубиш свакојаке речи од погибли, и језик лукав.

⁵Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).

⁵Тога ради Бог ће те поразити сасвим, избациће те и ишчупаће те из стана, и корен твој из земље живих.

⁶А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят [и рекат:]

⁶Видеће праведници и побојаће се, и подсмеваће му се:

⁷Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.

⁷Гле човека који не држаше у Богу крепости своје, него се уздаше у величину богатства свог и утврђиваше се злоћом својом.

⁸А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

⁸А ја, као маслина зелена у дому Господњем, уздам се у милост Божију без престанка и довека.

⁹Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

⁹Довека ћу хвалити Тебе, јер добро чиниш, и уздаћу се у име Твоје; јер си добар к свецима својим.