1(По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.
1Услиши, Боже, молитву моју, и немој се сакрити од мољења мог.
2Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;
2Пази, и саслушај ме; цвилим у јаду свом и уздишем
3Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,
3Од вике непријатељске и од досаде безбожничке; јер дижу на ме зло, и у гневу гоне ме.
4Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;
4Срце је моје уздрхтало у мени, и страх смртни попаде ме;
5Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.
5Страх и трепет дође на ме, и гроза подузе ме.
6И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.
6И рекох: Ко би ми дао крила голубиња? Ја бих одлетео и починуо;
7Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).
7Далеко бих побегао, и настанио се у пустињи.
8Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.
8Похитао бих да утечем од вихора и од буре.
9Опропасти [ги], Господи, и раздели съвета {Еврейски: Езика.} им; Защото видях насилие и разпри в града.
9Порази, Господе, и раздели језике њихове, јер видим насиље и свађу у граду;
10Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;
10Дању и ноћу то ходи по зидовима његовим; злочинство је и мука посред њега.
11Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
11Усред њега је погибао, с улице његове не одлази превара и лукавство.
12Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;
12Јер не ружи ме непријатељ мој, то бих поднео; не устаје на ме јавни ненавидник, од њега бих се сакрио.
13Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.
13Него ти који си ми био то што ја сам, друг мој и знанац мој.
14Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.
14С којим ми беше радост делити тајну, и у дом Божији ходих кроз сабор народни.
15Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им [има] злодейство.
15Нека их уграби смрт, нека живи сиђу у пакао, јер је злочинство у стану њиховом и у њима.
16Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.
16Ја Бога призивам, и Господ ће ме спасти.
17Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.
17Вечером и јутром и у подне тужим и уздишем, и чуће глас мој;
18Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; Защото мнозина са с мене.
18Учиниће, те ће душа моја бити мирна од оних који нападају на ме, јер их много имам.
19Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). [Ще съкруши човеците], които неизменимо {Еврейски: Нямат изменения и.} Не се боят от Бога.
19Да услиши, и укроти их Бог, који живи од века; јер се не мењају и не боје се Бога.
20Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.
20Дижу руке своје на оне који су с њима у миру, и раскидају своју дружбу.
21Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.
21Уста су им мека као масло, а на срцу им је рат. Речи су им блаже од уља, али су голи мачеви.
22Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.
22Стави на Господа бреме своје, и Он ће те поткрепити. Неће дати довека праведнику да посрне.
23Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.
23Ти ћеш их, Боже, свалити у јаму погибли; крвопије и лукави неће саставити половине дана својих. А ја се у Тебе уздам.