¹(По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет {1 Цар. 21:10-15.}. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

¹Смилуј се на ме, Боже, јер човек хоће да ме прогута, непријатељ ме сваки дан притешњује.

²Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

²Непријатељи моји сваки дан траже да ме прогутају; јер многи нападају на ме охоло.

³Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам.

³Кад ме је страх, јер се у Тебе уздам.

⁴Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек {Еврейски: Плът.}?

⁴Богом се хвалим за реч Његову; у Бога се уздам, не бојим се; шта ће ми учинити тело?

⁵Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

⁵Сваки дан изврћу речи моје; шта год мисле, све мени о злу.

⁶Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

⁶Скупљају се, прикривају се, пазе за петама мојим; јер траже душу моју.

⁷Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

⁷Код овакве злоће избави од њих, у гневу обори народе, Боже.

⁸Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те [записани] в Твоята книга?

⁸У Тебе је избројано моје потуцање, сузе се моје чувају у суду код Тебе, оне су у књизи Твојој.

⁹Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

⁹Непријатељи моји уступају натраг, кад Тебе призивам; по том знам да је Бог са мном.

¹⁰Чрез Бога ще хваля думите [Му;] Чрез Господа ще хваля думите [Му].

¹⁰Богом се хвалим за реч Његову, Господом се хвалим за реч Његову.

¹¹На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?

¹¹У Бога се уздам, не бојим се; шта ће ми учинити човек?

¹²Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси.

¹²Теби сам се, Боже, заветовао; Тебе ћу хвалити;

¹³Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли [да избавиш и] нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?

¹³Јер си избавио душу моју од смрти, ноге моје од спотицања, да бих ходио пред лицем Божјим, у светлости живих.