¹(По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?

¹Говорите ли заиста истину, силни, судите ли право, синови човечији?

²Не! в сърцето [си] вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята.

²Та, безакоња састављате у срцу, мећете на мерила злочинства руку својих на земљи.

³Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят

³Од самог рођења застранише безаконици, од утробе материне тумарају говорећи лаж.

⁴Ядът им е като змийска отрова; Приличат на глухия аспид, [който] затиква ушите си,

⁴У њима је јед као јед змијињи, као глуве аспиде, која затискује ухо своје,

⁵И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.

⁵Која не чује глас бајачев, врачара вештог у врачању.

⁶Боже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.

⁶Боже! Поломи им зубе у устима њиховим; разбиј чељусти лавовима, Господе!

⁷Нека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.

⁷Нек се пролију као вода, и нестане их. Кад пусте стреле, нека буду као сломљене.

⁸Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; [Като] пометниче на жена, нека не видят слънцето.

⁸Као пуж, који се рашчиња, нека ишчиле; као дете, које жена побаци, нека не виде сунца.

⁹Преди да усетят котлите ви [огъня от] тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.

⁹Пре него котлови ваши осете топлоту од потпаљеног трња, и сирово и нагорело нека разнесе вихор.

¹⁰Праведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;

¹⁰Обрадоваће се праведник кад види освету, опраће ноге своје у крви безбожниковој.

¹¹Тъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.

¹¹И рећи ће људи: Заиста има плода праведнику! Заиста је Бог судија на земљи!