¹(По слав. 58). За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати [стражи] да пазят къщата, [в която бе Давид], за да го убият {1 Цар. 19:11.}. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.

¹Избави ме од непријатеља мојих, Боже мој, и од оних, што устају на ме, заклони ме.

²Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.

²Избави ме од оних који чине безакоње, и од крвопија сачувај ме.

³Защото, ето, причакват [за да уловят] душата ми; Силните се събират против мене, Не [за] мое престъпление, Господи, нито [за] мой грях.

³Ево, зло намишљају души мојој, скупљају се на ме силни, без кривице моје и без греха мог, Господе.

⁴Без [да има в мене] вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш, и виж.

⁴Без кривице моје стечу се и оружају се; устани за мене, и гледај.

⁵Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всичките народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).

⁵Ти, Господе, Боже над војскама, Боже Израиљев, пробуди се, обиђи све ове народе, немој пожалити одметника.

⁶Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.

⁶Нек се врате увече, лају као пси и иду око града.

⁷Ето, те бълват [думи] с устата си; Мечове [има] в устните им, Понеже, [думат те]: Кой слуша?

⁷Ево руже језиком својим, мач им је у устима, јер, веле, ко ће чути?

⁸Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.

⁸Али Ти ћеш се, Господе, смејати њима и посрамити све ове народе.

⁹О Сило моя, на Тебе ще се надея, Защото Бог ми е крепост.

⁹Они су јаки, али ја на Тебе погледам, јер си Ти Бог, чувар мој.

¹⁰Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя [повалянето] на ония, които ме причакват.

¹⁰Бог, који ме милује, иде преда мном, Бог ми даје без страха да гледам непријатеље своје.

¹¹Да ги не убиеш, да не би да забравят [това] моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.

¹¹Немој их побити, да не би заборавио народ мој; распи их силом својом и обори их, Господе, браничу наш,

¹²[Поради] греха на устата си, [поради] думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.

¹²За грех уста њихових; за речи језика њиховог; нек се ухвате у охолости својој за клетву и лаж коју су говорили.

¹³Довърши [ги] с гняв, довърши [ги] да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова [И] до краищата на земята. (Села).

¹³Распи у гневу, распи, да их нема; и нека познају да Бог влада над Јаковом и до крајева земаљских.

¹⁴Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;

¹⁴Нек се врате увече, лају као пси, и иду око града.

¹⁵Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта[ ненаситени].

¹⁵Нека тумарају тражећи хране, и не наситивши се нека ноћи проводе.

¹⁶А аз ще пея за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ми станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.

¹⁶А ја ћу певати силу Твоју, рано ујутру гласити милост Твоју; јер си ми био одбрана и уточиште у дан невоље моје.

¹⁷О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото [Ти], Боже, милостиви мой Бог, [Си] крепост моя.

¹⁷Сило моја! Теби ћу певати, јер си Ти Бог чувар мој, Бог који ме милује.