¹(По слав. 61). За първия певец, по Едутуна {виж. 1 Лет. 25:1, 3.}. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.

¹Та, у Бога је мир души мојој, од Њега је спасење моје!

²Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.

²Та, Он је град мој и спасење моје, уточиште моје, нећу посрнути нимало.

³До кога, всички вие, ще нападате на човека За да [го] съборите {Еврейски: Убиете.} като наведена стена и разклатен плет?

³Докле ћете нападати на човека? Сви хоћете да га оборите као зид наваљен, као ограду испроваљивану.

⁴Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).

⁴Баш наумише да га свргну с висине, омиле им лаж, устима благосиљају, а у срцу куну.

⁵Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам [помощ].

⁵Да, у Богу се смири, душо моја; јер је у Њему нада моја.

⁶Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.

⁶Он је град мој и спасење моје, уточиште моје, нећу посрнути.

⁷У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

⁷У Богу је спасење моје и слава моја, тврди град и пристаниште мени је у Богу.

⁸Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).

⁸Народе! Уздај се у Њега у свако доба; изливајте пред Њим срце своје; Бог је наше уточиште.

⁹Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; [Турени] на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-[леки] от суетата.

⁹Та, синови су простачки ништа, синови су господски лаж, да се метну на мерила, били би лакши него ништа.

¹⁰Не уповавайте на насилие, И не се [надявайте] суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте [към него] сърцето си.

¹⁰Не уздајте се у власт ни у отимање, немојте бити ништави; кад расте богатство, не дајте да вам срце прионе за њ.

¹¹Едно [нещо] каза Бог, да! две [неща] чух, - Че силата принадлежи на Бога,

¹¹Једном рече Бог и више пута чух, да је крепост у Бога.

¹²И [че] на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.

¹²И у Тебе је, Господе, милост; јер Ти плаћаш свакоме по делима његовим.