¹(По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}. Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся; Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида, В една пуста, изнурена и безводна земя.

¹Боже! Ти си Бог мој, к Теби раним, жедна је Тебе душа моја, за Тобом чезне тело моје у земљи сувој, жедној и безводној.

²Така съм се взирал в Тебе в светилището, За да видя Твоята сила и Твоята слава.

²Тако бих Те угледао у светињи, да бих видео силу Твоју и славу Твоју.

³Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота, Устните ми ще Те хвалят.

³Јер је доброта Твоја боља од живота. Уста би моја хвалила Тебе;

⁴Така ще Те благославям, докато съм жив; В Твоето име ще издигам ръцете си.

⁴Тако бих Те благосиљао за живота свог, у име Твоје подигао бих руке своје.

⁵Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми; И с радостни устни ще [Те] славословят устата ми.

⁵Као салом и уљем наситила би се душа моја, и радосним гласом хвалила би Те уста моја.

⁶Когато си спомням за Тебе на постелката си Размишлявам за Тебе в нощните стражи;

⁶Кад Те се сећам на постељи, све ноћне страже размишљам о Теби.

⁷Понеже Ти си бил помощ на мене, И под сянката на Твоите крила ще се радвам.

⁷Јер си Ти помоћ моја, и у сену крила Твојих веселим се.

⁸Душата ми се прилепва към Тебе; Твоята десница ме подпира.

⁸Душа се моја прилепила за Тебе, десница Твоја држи ме.

⁹А ония, които търсят душата ми, ще бъдат погубени, Ще слязат в дълбочините на земята.

⁹Који траже погибао души мојој, они ће отићи под земљу.

¹⁰Ще бъдат съсипани от силата на меча, Ще бъдат дял на чакали.

¹⁰Изгинуће од мача, и допашће лисицама.

¹¹А царят ще се весели в Бога; Всеки, който се кълне в Неговото [име], ще се хвали; Но устата на ония, които говорят лъжи, ще се затворят.

¹¹А цар ће се веселити о Богу, хвалиће се сваки који се куне Њим, кад се затисну уста онима који говоре лаж.