¹(По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.

¹Устаће Бог, и расуће се непријатељи Његови, и побећи ће од лица Његовог који мрзе на Њ'.

²Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.

²Ти ћеш их разагнати као дим што се разгони; као што се восак топи од огња, тако ће безбожници изгинути од лица Божијег.

³А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.

³А праведници ће се веселити, радоваће се пред Богом, и славити у радости.

⁴Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.

⁴Појте Богу, попевајте имену Његовом; равните пут Ономе што иде преко пустиње; Господ Му је име, радујте Му се.

⁵Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.

⁵Отац је сиротама и судија удовицама Бог у светом стану свом.

⁶Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.

⁶Бог самцима даје задругу, сужње изводи на места обилна, а непокорни живе где је суша.

⁷Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)

⁷Боже! Кад си ишао пред народом својим, кад си ишао преко пустиње,

⁸Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, [Самата] оная Синайска планина [се разтресе ]При присъствието на Бога, Израилевия Бог.

⁸Земља се тресаше, и небо се растапаше од лица Божијег, и овај Синај од лица Бога, Бога Израиљевог.

⁹Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.

⁹Благодатни си дажд изливао, Боже, и кад изнемагаше достојање Твоје, Ти си га крепио.

¹⁰Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.

¹⁰Стадо Твоје живљаше онде; по доброти својој, Боже, Ти си готовио храну јадноме.

¹¹Господ издава дума [за победа;] Известителките за нея са голямо множество.

¹¹Господ даје реч; гласника велико је мноштво.

¹²Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.

¹²Цареви над војскама беже, беже, а која седи дома, дели плен.

¹³Щете ли да лежите всред кошарите, [Когато] крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й с жълто злато?

¹³Смиривши се у својим крајевима, ви сте као голубица, којој су крила посребрена, а перје јој се златни.

¹⁴Когато Всесилният разпръсваше царе в тая [земя, ]Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.

¹⁴Кад је Свемогући расипао цареве на овој земљи, она се блисташе као снег на Селмону.

¹⁵Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.

¹⁵Гора је васанска гора Божија; гора је васанска гора хумовита.

¹⁶Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в [който] Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава [там] до века,

¹⁶Зашто гледате завидљиво, горе хумовите? Ево гора, на којој омиле Богу живети, и на којој ће Господ живети довека.

¹⁷Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, [както бе] в Синай.

¹⁷Кола Божијих има сила, хиљаде хиљада. Међу њима је Господ, Синај у светињи.

¹⁸Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш [като] Господ Иеова.

¹⁸Ти си изашао на висину, довео си робље, примио дарове за људе, а и за оне који се противе да овде наставаш, Господе Боже!

¹⁹Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)

¹⁹Благословен Господ сваки дан! Ако нас ко претовара, Бог нам помаже.

²⁰Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.

²⁰Овај је Бог наш Бог Спаситељ, у власти су Господу врата смртна.

²¹Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онзи, който упорствува в престъпленията си.

²¹Господ сатире главу непријатељима својим и власато теме оног који остаје у безакоњу свом.

²²Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна [враговете] Си от морските дълбочини;

²²Рече Господ: Од Васана ћу довести, довешћу из дубине морске,

²³За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти [да има] дял от неприятелите [ти].

²³Да ти огрезне нога у крви непријатељској и језик паса твојих да је лиже.

²⁴Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за в светилището.

²⁴Видеше како идеш, Боже, како свето иде Бог мој, цар мој.

²⁵Напред вървяха певците, Подир тях свирещите с инструменти Всред девици биещи тъпанчета

²⁵Напред иђаху певачи, за њима свирачи сред девојака с бубњевима:

²⁶В събранията благославяйте Бога; [Благославяйте] Господа, [вие които сте] от Израилевия източник.

²⁶"На сабору благосиљајте Господа Бога, који сте из извора Израиљевог!"

²⁷Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, [и] Нефталимовите първенци.

²⁷Онде млади Венијамин, старешина њихов; кнезови Јудини, владаоци њихови; кнезови Завулонови, кнезови Нефталимови.

²⁸Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас

²⁸Бог твој даровао ти је силу. Утврди, Боже, ово што си учинио за нас!

²⁹От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.

²⁹У цркви Твојој, у Јерусалиму, цареви ће приносити даре.

³⁰Смъмри зверовете в тръстиката, Многото бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.

³⁰Укроти звер у риту, код волова с теоцима народа, да би попадали пред Тобом са шипкама сребра; распи народе који желе бојеве.

³¹Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.

³¹Доћи ће властела из Мисира, Етиопија ће пружити руке своје к Богу.

³²Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села.)

³²Царства земаљска, појте Богу, попевајте Господу,

³³Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.

³³Који седи на небесима небеса исконских. Ево грми гласом јаким.

³⁴Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е [защита] над Израиля, И силата Му [стига] до облаците.

³⁴Дајте славу Богу; величанство је Његово над Израиљем и сила Његова на облацима.

³⁵Боже, от светилищата Си [се явяваш] страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете [Си]. Благословен да е Бог.

³⁵Диван си, Боже, у светињи својој! Бог Израиљев даје силу и крепост народу. Благословен Бог!