1(По слав. 70). На Тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
1У Тебе се, Господе, уздам, немој ме оставити под срамотом вечном.
2Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
2Правдом својом избави ме, и опрости ме, пригни к мени ухо своје и помози ми.
3Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
3Буди ми град где бих свагда долазио да живим, уреди спасење моје; јер си Ти град мој и крепост моја.
4Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
4Боже мој! Узми ме из руке безбожникове, из руке безаконикове и насилникове.
5Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
5Јер си Ти надање моје, Господ је Господ поуздање моје од младости моје.
6Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе [ще бъде] винаги хвалението ми.
6Тебе се држим од рођења, од утробе матере моје Ти си бранич мој; Тобом се хвалим свагда.
7Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
7Чудо сам многима, а Ти си уточиште моје јако.
8Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене Тебе.
8Уста су моја пуна хвале Твоје, славе Твоје сваки дан.
9Не ме отхвърляй във време на старостта [ми;] Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
9Немој ме одбацити под старост, кад ме издаје снага моја, немој ме оставити.
10Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
10Јер непријатељи моји мисле о мени, и који вребају душу моју договарају се,
11И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да [го] избави.
11Говорећи: Бог га је оставио, потерајте и ухватите га, јер га нема ко избавити.
12Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
12Боже! Не буди далеко од мене; Боже мој! Похитај ми у помоћ.
13Нека се посрамят [и] се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
13Нек се постиде и погину противници душе моје; нека попадне стид и срамота на оне који ми траже зла!
14Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
14А ја ћу се свагда уздати, и понављаћу хвале Теби.
15Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, [което ми вършиш, ]Защото не мога [да ги] изброя.
15Уста ће моја казивати правду Твоју, сваки дан доброчинства Твоја, јер им не знам броја.
16Ще дойда [и ще хваля] мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
16Ући ћу у сили Господа Господа, и славићу само Твоју правду.
17Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
17Боже! Ти си ме учио од младости, и до данас казујем чудеса Твоја.
18Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата {Еврейски: Мишцата.} Ти на [идещия] род, Твоята мощ на всичките бъдещи [поколения].
18Ни у старости и кад оседех немој ме оставити, Боже, еда бих казивао мишицу Твоју наслеђу, свој омладини силу Твоју,
19Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
19Правда је Твоја, Боже, до највише висине; у великим делима, која си учинио, Боже, ко је као Ти?
20Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
20Колико си ме пута бацао у велике и љуте невоље, пак си ме опет оставио међу живима и из бездана ме земаљских опет извадио.
21Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
21Много си ме пута подизао и понављао утехе.
22И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
22И ја Те хвалим уз псалтир, Твоју верност, Боже мој; ударам Ти у гусле, Свече Израиљев!
23ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
23Радују се уста моја кад певам Теби, и душа моја, коју си избавио.
24Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.
24И језик мој сваки дан казује правду Твоју; јер су постиђени и посрамљени они који ми траже зла.