1(По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
1Зашто се, Боже, срдиш на нас дуго; дими се гнев Твој на овце паше Твоје?
2Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; [Спомни си и] за хълма Сион, в който си обитавал.
2Опомени се сабора свог, који си стекао од старине, искупио себи у наследну државу, горе Сиона, на којој си се населио.
3Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, [Към] всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
3Подигни стопе своје на старе развалине: све је разрушио непријатељ у светињи.
4Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
4Ричу непријатељи Твоји на месту сабора Твојих, своје обичаје постављају место наших обичаја.
5Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
5Видиш, они су као онај који подиже секиру на сплетене гране у дрвета.
6И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
6Све у њему што је резано разбише секирама и брадвама.
7Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти [като го повалиха] на земята.
7Огњем сажегоше светињу Твоју; на земљу обаливши оскврнише стан имена Твог.
8Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
8Рекоше у срцу свом: Потримо их сасвим. Попалише сва места сабора Божијих на земљи.
9Знамения [да се извършат] за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога [ще се продължава това].
9Обичаја својих не видимо, нема више пророка, и нема у нас ко би знао докле ће то трајати.
10До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
10Докле ће се, Боже, ругати насилник? Хоће ли довека противник пркосити имену Твом?
11Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? [Изтегли я] изсред пазухата Си [и] погуби [ги].
11Зашто устављаш руку своју и десницу своју? Пружи из недара својих, и истреби их.
12А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
12Боже, царе мој, који од старине твориш спасење посред земље!
13Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
13Ти си силом својом раскинуо море, и сатро главе воденим наказама.
14Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
14Ти си размрскао главу крокодилу, дао га онима који живе у пустињи да га једу.
15Ти си разцепил [канари, за да изтичат] извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.
15Ти си отворио изворе и потоке, Ти си исушио реке које не пресишу.
16Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
16Твој је дан и Твоја је ноћ, Ти си поставио звезде и сунце.
17Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
17Ти си утврдио све крајеве земаљске, лето и зиму Ти си уредио.
18Помни това, [че] врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
18Опомени се тога, непријатељ се руга Господу, и народ безумни не мари за име Твоје.
19Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.
19Не дај зверима душу грлице своје, немој заборавити стадо страдалаца својих засвагда.
20Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
20Погледај на завет; јер су све пећине земаљске пуне станова безакоња.
21Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
21Невољник нек се не врати срамотан, ништи и убоги нека хвале име Твоје.
22Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
22Устани, Боже, брани ствар своју, опомени се како Ти се безумник руга сваки дан!
23Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.
23Не заборави обести непријатеља својих, вике, коју једнако дижу противници Твоји!